Владимир Левчев: Ние живеем в един вътрешен, духовен свят и тази биография е по-важна

„ …Измори се от дългото разхождане по астероида, който имаше обиколка от точно трийсет и три крачки. И пак легна да спи. Този път сънува тъмна хладна стая с глинен под и ярка светлина, която идваше от вратата. Отвън се чуваше бризът в летните дървета и гласовете на птиците. Небето беше плътно синьо и в него плуваха бързи бели облачета. „Елохим! Елохим“ – извика някой отвън.“

  Във фокуса на вниманието ни е новият роман на Владимир Левчев - "Астероид. Триптих за края на света", чиято премиера беше в края на декември миналата година и днес може да бъде намерен в книжарниците или поръчан. По думите на автора, в известен смисъл той е „роман на идеи”, може да се чете и като три отделни, но свързани новели: „Забравихме си очилата в друга епоха”, „Изгорелият младежки театър” и „Сам в града на безсмъртните“. Хронологически действието започва във втората част, в края на XX век, продължава в третата, в края на XXI век, и завършва в първата част, през XXIII век. Но има и един астероид. И нещо друго, което остава отвъд времето.

  Както е известно, Владимир Левчев е между най-утвърдените български поети, преводачи и публицисти. Има 15 стихосбирки, издадени в България, и 4 - в Съединените щати, където живее 13 години, автор е и на проза (на три романа), както и на множество сатии и есета. Понастоящем преподава литература и творческо писане, по-конкретно поезия в Американския университет в Благоевград. Освен Т. С. Елиът е превеждал на български и стихове на Гинзбърг, Хенри Тейлър и Висоцки.