В не толкова далечното минало българското земеделие бе сред водещите отрасли в родната икономика. За качеството и вкуса на нашенските плодове и зеленчуци се носеха легенди, идващи от близо и далече.
В настоящето обаче, проблемите на българските селскостопански производители са повече, отколкото позитивните новини, свързани с бранша.
Каква е оценката на земеделците от Благоевградски регион за европейското подпомагане и виждат ли смисъл от общата селскостопанска европейска политика – темата представихме в следобедния блок на Радио Благоевград.
Николай Николов е на 36 години. Израснал в Благоевград, но развива професионалната си дейност в кресненското село Долна Градешница. Занимава се със земеделие. И всяка седмица, заедно с останалата част от фамилията, предлага продукцията си на пазара.
Модернизация, високи технологии и осъвременяване на този изключително трудоемък бизнес – това на този етап в България няма как да се случи. Така разсъждава Николай. Млад и амбициозен фермер от 21-ви век. Но, принуден да се справя с изключителни предизвикателства за да изкара насъщния си. И да поддържа поминък с многовековна традиция.
„....Подкрепа за земеделските производители и повишаване на селскостопанската производителност, за да се гарантират стабилни доставки на храни на достъпни цени, защита на жизнения стандарт на земеделските производители в Европейския съюз...” – това са част от целите на Общата европейска селскостопанска политика.
Според 36-годишния земеделски предприемач от Кресненско обаче, това няма как да се случи. Или поне такива като него и близките му, не го усещат в действителност.
Тъй като е живял няколко години в чужбина и е добил опит именно в селското стопанство, Николай може да направи качествено сравнение за развитието на сектора. То обаче не е в полза на българската държавна политика към земеделските производители.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..