43 години от Кресненско-Разложкото въстание

Кресненско-Разложкото въстание показва на Европа непримиримостта на българската нация срещу несправедливото ѝ разпокъсване. Въстанието е стремеж за освобождение и обединение като наследство и традиция. То е акт, в който българите застават срещу турската власт, с цел присъединяване към Княжество България. Въстанието се ръководи от духовници, интелектуалци и войводи. Цели села, повярвали в могъществото на каузата: свободна и независима България. Център на събитията са Разложко и Кресненско. Освободени са 43 села. Повратен момент във въстанието са събитията в село Баня, опожарена и опустошена от турската войска. И пада Баненска буна в огъня на свободата. Въстанието е удавено в пламъци, падат много свидни жертви. След поражението на въстанието над 25 000 души от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други краища на Македония са принудени да напуснат родните си селища и да потърсят убежище в Княжество България. Баня и днес помни и тачи своите достойни и будни чеда, загинали за нея. В знак на признателност венци и цветя пред паметнинка „В памет на жертвите на Баненската буна по време на Кресненско-Разложкото въстание от 1878г.“  поднесоха: инж. Красимир Герчев - кмет на Община Разлог, Магда Първанова – кмет на село Баня, Маргарита Рачева – председател на НЧ –„Просвета-1908“ село Баня, политически партии и организации. На събитието присъства и зам.-кметът по социалните дейности инж. Венцислав Гърменов.