Новите европейски природозащитни политики

През лятото Европейската комисия публикува пакет от документи като продължение на Зеления пакт, който на практика е стратегия за развитие на ЕС за следващите години. Пакетът е доста всеобхватен, включва цялата енергийна ефективност, включва и защита на биоразнообразието. Има специален документ, който е регламент относно земеползването, горското стопанство и селското стопанство.

„Пакетът включва в себе си поредица от нови идеи за защита на биоразнообразието и не на последно място – определянето на естествените биологични екосистеми като един от основните инструменти, които поглъщат вредните емисии на въглероден двуокис и които могат да се превърнат в основен инструмент за постигане на целите за неутрална Европа към 2050 г. В това предложение за регламента се определя нова цел за страните членки – 310 млн. тона въглероден двуокис до 2030 г. да бъдат намалени спрямо това, което имаме през тази година, т.е. 310 млн. тона емисии по-малко, които ще бъдат погълнати от естествените биологични системи. Точно заради това се предвижда тези биологични системи да бъдат подобрени и да се обърне специално внимание на горите, водните басейни, използването на ресурсите на земеделските земи. И да не забравяме, че една голяма част от финансовия ресурс, който определя ЕС за следващите години чрез структурните фондове, механизма за възстановяване и устойчивост, по който България още не си е представила плана, повече от 30% от тези финансови ресурси са насочени точно към постигане на целите за климатично неутрална Европа, в това число и за биоразнообразието“ – каза Искра Михайлова, евродепутат от политическата група „Обнови Европа“. 

Тя посочи Финландия като добър пример. Страната има изключително ефективна, гъвкава, модерна и щадяща природата политика по отношение на горите. Добрият пример от управлението на горите във Финландия може да бъде използван в България. В по-южните страни, които са горе-долу в нашия климатичен пояс, има много добър опит по отношение на възстановяване на увредени екосистеми и подпомагане на производство на устойчиви храни, което означава биологичното земеделие и биологични храни. Те се произвеждат в Италия, Португалия, Испания. Гърция напоследък обръща внимание на производството на биологичните храни. 

„Непременно трябва да посоча и това, че в много страни вече се използва устойчивата биоенергия като основна част от енергийния микс на страните - това са инсталации на електрическа енергия от биомаса, това са инсталации само за електроенергия от горска биомаса. Има примери за финансови стимули за използване на дървени или фурнирни трупи, пънове, корени за производство на енергия. Примери има, особено в страни, в които има аналогични климатични природни условия като в България, те могат да бъдат използвани. Смисълът на откритите платформи, които се предвиждат за реализацията на Зеления пакт е точно този – да обменим опит и да не започваме от нулата във всяка отделна страна членка, а да използваме това, което вече е постигнато в другите страни.“ – допълни още евродепутатът Искра Михайлова.