Със средствата от ЕСФ+ ще бъдат подкрепени социалните иновации, пазара на труда и най-уязвимата част от обществото. Подкрепа ще получат хората, които са загубили работните си места или разчитат на намалени доходи. Мерките за младежка заетост, предприемачество и социално включване на уязвимите групи са с повече средства в новата версията на Програмата „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г. Любомира Велинова, управител на Областен информационен център – Кюстендил, пояснява:
„Наблюдава се спад в активността на младежите на пазара на труда в цяла Европа, заради коронакризата. Затова специалните мерки за тях, свързани с обучения, придобиване на умения, включване в стажуване и други, които дават повече шансове за работа, ще бъдат подкрепени със 747 млн. лв. Очаква се да бъдат обхванати 96 000 младежи до 29 г. Пандемичната криза налага по-мащабна подкрепа за самонаетите на пазара на труда, предприемачеството, включително и социалното предприемачество. Самонаетите и предприемачите ще имат достъп до 90 млн. лв. за придобиване на умения и развитие на социалната икономика. Очаква се мерките да достигнат до 818 хил. души. Възможности за квалификация, обучения, субсидирана заетост, валидиране на уменията и др. ще бъдат достъпни за 258 хил. безработни.“
Вторият основен приоритет на ПРЧР 2021-2027 за социално включване на уязвимите групи дава възможност за предоставяне на реформирани социални услуги и активно приобщаване на хората в неравностойно положение, подчерта Велинова.
„Над 514 млн. лв. ще бъдат насочени към подкрепа в семейството и в общността на деца и възрастни, хора с увреждания и хора в невъзможност за самообслужване. Мерките ще позволят хората в нужда да получат персонални грижи.“
Най-пострадалите в пандемията от COVID-19 български граждани продължат да получават топъл обяд и през 2021 г. За финансирането на проекта „Топъл обяд в условия на пандемията от COVID-19“, която стартира от 1 януари 2021 г., са осигурени над 12 млн. лв. по Оперативната програма за храни и/или материално подпомагане, финансирана от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица. От началото на новата година близо 50 000 засегнати от кризата лица получават топъл обяд всеки работен ден, показват разчетите на Агенцията за социално подпомагане. Програмата „Топъл обяд у дома в условията на извънредна ситуация“ e финансово обезпечена до края на годината. Тя ще достигне до 60 000 лица, като основните групи са хора без доходи или с ниски доходи под линията на бедност, хората, поставени под карантина без доходи или с ниски доходи, и лица, които са обект на социално подпомагане. Средствата по програмата се осигуряват по линия на инициативата на Европейската комисия за преодоляване на последствията от кризата.
500 жители на община Гоце Делчев получават обяд пет дни в седмицата по проекта „Топъл обяд в условия на пандемията от COVID-19“. Така с Европейското финансиране се изхранват най-бедните жители в общината. Огнян Лазаров, кординатор на проекта:„Приготвената храна е съобразена с нормите за здравословното и балансирано хранене. Предоставя се пакетирана в индивидуални опаковки. Обядът на трудно подвижните, лежащоболните или карантинирани лица в гр. Гоце Делчев и селата от общината е предвидено да се доставя в домовете им. Потребителите в селата, които не са възпрепятствани, получават храната си в предварително определен час в обособен пункт при спазване на противоепидемичните изисквания. Община Гоце Делчев е създала необходимата организация,
така че ако има приготвен, но неполучен обяд, той да бъде преразпределен на предварително определени нуждаещи се хора. По проекта се изпълняват и съпътстващи мерки, отговарящи на нуждите на целевите групи и изискванията на финансиращата програма.
До края на септември 2021 г. са осигурени необходимите парични средства за проекта от Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане, финансирана от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица в България за периода 2014-2020 година.“
Баку - столицата на Азербайджан бе домакин на най-голямата годишна конференция за климатичните промени – КОП 29, в която участваха над 66 000 делегати от 200 държави . За втора поредна година България имаше собствен павилион и бе представена с официална делегация от 72-ма души, начело с президента Румен Радев. Определените дати за..
Милена Димитрова е авторитетен журналист, с редица престижни награди, в това число и международни, с научни интереси в областта на журналистиката, писател. В нейната професионална биография са още работа в европейски институции и в държавната администрация. В момента тя е част от екипа на вицепрезидента. Милена Димитрова е председател и на..
Община Трън планира поскъпване на таксата за битови отпадъци за 2025 година. Както и досега, ставката ще се определя пропорционално върху данъчната оценка на съответния деклариран имот, а увеличението, което предлага администрацията, е с 2 промила. Така таксата ще стане 7 промила. Според общинското ръководство, въпреки увеличението,..
На 22 ноември, по случай Деня на адвокатурата, адвокат Борис Харизанов от Петрич, член на Адвокатската колегия в Благоевград, гостува в ефира на Радио Благоевград. В разговора той подчерта ключовата роля на адвокатите в правосъдната система и значението на тяхната професия за обществото. "Днес е денят, в който всички ние, гражданите на страната, трябва..
На 21 ноември православната църква отбелязва празника Въведение Богородично, а в българския народен календар е отреден за Ден на християнското семейство. Ден, в който напомняме за важността на семейството като основна ценност, обединена около вярата, обичта и добротата. По повод днешния празник вече от няколко години екипът на детска градина..
В Деня на християнското семейство четвъртокласници от Трето основно училище „Димитър Талев“ гостуваха в ефира на Радио Благоевград . Възпитаниците на Николай Михов – преподавател по религия в учебното заведение, разказаха за историята на празника и посланията, които той носи. „Изключително лесно се преподава религия на малки деца, защото, за щастие,..
През последните години политическото говорене у нас става все по-неслушаемо, защото отдавна вече медийните аудитории и публиката го възприемат като демагогско, лъжливо, като послания, на които не може да се вярва. Това означава, че една от най-важните тенденции по отношение на говора на политиците е, че фактите и логиката са изместени от стила на..