Всеки родител с нетърпение очаква детето му да произнесе първите си думички и въпросът, който най-често задават е – кога е нормално детето да проговори. На този въпрос за съжаление няма точен отговор, защото всяко дете се развива индивидуално и някои деца може да започнат да бърборят още в периода 8-10 месечна възраст, докато други упорито мълчат до 2-3 годишна възраст.
Често родителите с притеснение споделят, че детето им още не говори.
„През последните години се наблюдава тенденция на все по-късно проговаряне на децата. Това е свързано от една страна с технологиите. Децата биват оставяни дълго време пред телевизор, телефон, таблет. Често гледат неща на чужд език, което забавя проговарянето. Като изключим технологиите, това се дължи и на генетика, а понякога децата просто проявяват инат. Родителите казват „то знае, разбира, но не иска да каже“. Тук, самият инат не е към това, че детето не иска да говори, а по-скоро към отношението на родителя. Когато се повтори на детето многократно „кажи, кажи, кажи...“ и то на инат нищо не казва. Хубаво е в такъв случай да се минава всичко през въпроси – какво е това? Къде е това? и т.н. Ако детето не го каже ние да го кажем и после да го включим веднага в друго изречение. Важно е детето да го чуе няколко пъти“, казва логопедът Милка Иганотва.
Освен да научим детето да говори ролята на родителя е да го научи и да говори правилно. В помощ на родителите логопедът Милка Игнатова наскоро издаде втората си детска книжка.
„Книгата се казва „Аз говоря правилно“. В нея има шест стихчета, които се отнасят до най-често нарушаваните говорни звукове, които са 8. Има по 7 стихчета за всеки звук.“
Цялото интервю с логопеда Милка Игнатова чуйте в звуковия файл ->
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..