"Богохулстват тези, които не пият, т.е. трезвениците. Защото са обзети от суета и високомерие. Защото говорят за утрешния ден, като за завръщане в рая. Понеже не знаят на какво са обречени. Ние страдаме, но сме озарени от знанието... И за да не се озовававаме в ада, не трябва да допускаме Утрешният ден да настъпи. Поради което се налага да пием денонощно."
Това не е цитат от световния хит „Още по едно” на големия датски режисьор Винтерберг, а малък фрагмент от първия моноспектакъл на актьора и режисьор на свободна практика Благой Бойчев, чиято премиера се състоя в края на миналата седмица – на 22 и 23 май в Националния студентски дом в столицата. Той е част от специалната програма за 10-годишнината на независимия театър „Реплика”, към който Благой принадлежи и ви кани на една експедиция, която група студенти по философия предприемат след успешната си януарска сесия, решавайки да обиколят всички кръчми в София, като се подложат на денонощно пиене с идеята да разберат висшия смисъл... или да попаднат в сърцето на нищото.
Текстът е на Бойчо Бойчев – български автор, който за първи път се поставя на сцена, настоящ учител по философия и баща на актьора. Автор на сценографията и на плаката е Мирела Василева, а музиката е на Добромир Кисьов.
В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска в предаването за изкуство и култура „Арт сезони“ с Благой Бойчев.
Той е роден през 1986 г. в Шумен. Завършва "Актьорско майсторство за драматичен театър" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2009 г. в класа на проф. Пламен Марков. Магистър е по философия в Софийския университет (2016) и специализант по театрална режисура в НАТФИЗ (2016).
От 2009 до 2011 г. участва в трупата на Модерен Театър с ръководител Ивайло Христов. През 2011 г., заедно с Милко Йовчев, Ованес Торосян, Ивайло Драгиев и Стефан Алексиев, става един от създателите на Театър “Реплика“.
Има зад гърба си осъществени повече от 20 театрални проекта – и като актьор, и като режисьор, част от които с номинации и театрални награди.
Баку - столицата на Азербайджан бе домакин на най-голямата годишна конференция за климатичните промени – КОП 29, в която участваха над 66 000 делегати от 200 държави . За втора поредна година България имаше собствен павилион и бе представена с официална делегация от 72-ма души, начело с президента Румен Радев. Определените дати за..
Милена Димитрова е авторитетен журналист, с редица престижни награди, в това число и международни, с научни интереси в областта на журналистиката, писател. В нейната професионална биография са още работа в европейски институции и в държавната администрация. В момента тя е част от екипа на вицепрезидента. Милена Димитрова е председател и на..
Община Трън планира поскъпване на таксата за битови отпадъци за 2025 година. Както и досега, ставката ще се определя пропорционално върху данъчната оценка на съответния деклариран имот, а увеличението, което предлага администрацията, е с 2 промила. Така таксата ще стане 7 промила. Според общинското ръководство, въпреки увеличението,..
На 22 ноември, по случай Деня на адвокатурата, адвокат Борис Харизанов от Петрич, член на Адвокатската колегия в Благоевград, гостува в ефира на Радио Благоевград. В разговора той подчерта ключовата роля на адвокатите в правосъдната система и значението на тяхната професия за обществото. "Днес е денят, в който всички ние, гражданите на страната, трябва..
На 21 ноември православната църква отбелязва празника Въведение Богородично, а в българския народен календар е отреден за Ден на християнското семейство. Ден, в който напомняме за важността на семейството като основна ценност, обединена около вярата, обичта и добротата. По повод днешния празник вече от няколко години екипът на детска градина..
В Деня на християнското семейство четвъртокласници от Трето основно училище „Димитър Талев“ гостуваха в ефира на Радио Благоевград . Възпитаниците на Николай Михов – преподавател по религия в учебното заведение, разказаха за историята на празника и посланията, които той носи. „Изключително лесно се преподава религия на малки деца, защото, за щастие,..
През последните години политическото говорене у нас става все по-неслушаемо, защото отдавна вече медийните аудитории и публиката го възприемат като демагогско, лъжливо, като послания, на които не може да се вярва. Това означава, че една от най-важните тенденции по отношение на говора на политиците е, че фактите и логиката са изместени от стила на..