Евродепутатът Илхан Кючюк даде началото на българския принос в Конференцията за бъдещето на Европа. За първи път от създаването на ЕС, трите институции – Европейски парламент, Съвет и Комисия, участват заедно в подобна инициатива по приобщаваща демокрация
Актуалността на темата на конференцията се определя от скорошното стартиране на дигиталната платформа за Конференцията за бъдещето на Европа и възможността за участие на всички граждани в процеса на вземане на решения, каза Илхан Кючук.
"Имаме много голяма задача през следващите няколко месеца. Да изслушаме гражданите за тяхното виждане за Европа, но заедно с това да дадем своя политически отговор. Определено се видя, че ЕС, създаден за условия и реалности на 20 век не може да функционира по същия начин през 21 век. Има нужда от промяна. Тя може да бъде институционална, свързана с разглеждане на договорите, може да има необходимост от промяна на гражданското участие в решенията на Евросъюза и за тази цел е нужно да бъде проведен един честен и откровен разговор. От съществено значение е как този разговор ще бъде конструиран. През дигиталната демокрация се дават огромни възможности и затова тези институции, този път обединени: Европейски парламент, Съвет и Комисия, създадоха обща платформа на 24 езика, чрез която може да се участва в отделни мероприятия, може да се дават идеи. Тези идеи ще бъдат придвижвани на следващо ниво. Това е механизмът на този етап, след което ще се мине на второто ниво – изслушване през панели и така продължава този процес, докато се извлече есенцията на цялото това активно политическо и преди всичко гражданско включване в целия процес на изслушване и обособяване на конкретни идеи."
Илхан Кючюк определи целите на форума – идеите да бъдат инициирани от хората, а политиците да се опитат да акумулират тази енергия.
"Единственият начин е да променим Европа. Променяйки Европа обаче, това не може да стане през диктата на различни институции, защото всички опити за такъв тип поведение се провалиха. Има нужда от активното включване на европейските граждани, за да може този процес да бъде устойчив, за да знаем накъде отиваме. 2019 година в сравнение с други европейски избори имаше изключително висока избирателна активност, разбира се българският случай не беше такъв. Тази висока избирателна активност беше едно предупреждение, че Европа е харесван проект, одобряван, но не от този вид. Европа трябва да бъде променен като проект, много по-амбициозен, много по-демократичен. Заедно с това ЕС, който трябва да играе ключова роля. Това бяха важни послания. COVID-19 потвърди още веднъж, че има решения, които не могат да бъдат национални. Все повече се говори за даване на по-големи компетентности на Европейския съюз. Пример – политиката по здравеопазване може да бъде част от нов разговор за компетентност."
От младите хора зависи бъдещето на европейския проект, категоричен е евродепутатът Илхан Кючук.
"Те участват в най-важната част. Представителството им е най-голямо в панелите и то е логично, защото разговорът е колкото за реформирането на ЕС и виждането на днешните му недостатъци, с още по-голяма сила то е за бъдещите поколения. Тук не говорим за някаква географска обособеност в рамките на 27-те държави. Съществува възможност и за участие на страните от Западните Балкани, както и за страните от Източното партньорство. Концепцията е не просто да се затворим в един Брюкселски кръг и да обсъждаме какво предстои, а това да бъде една отворена платформа където да бъдат дадени възможности на малките населени места, възможности на младите хора, възможности дори на критичните гласове. Ние вероятно ще чуем неща, които не искаме да чуем за Европа, вероятно ще чуем и много тъжни разкази за Европа, но ние трябва да бъдем готови да проведем този разговор, за да начертаем посоката на движение."
Онлайн форумът предизвика голям интерес у аудиторията не само в България, но и в целия ЕС. На първо място, защото беше на 3 езика, а и тъй като събитието е регистрирано на специалната онлайн платформа на Конференцията за бъдещето на Европа и аудиторията имаше възможност да задава въпроси на панелистите.
Чуйте в звуковия файл репортажа на Мариана Попова.Кати, Мити, Петя, Калина и Никол, малките журналисти от школата по журналистика и медийно отразяване към Центъра за личностно и творческо развитие на децата в Благоевград бяха гости в предаването „Неделя у дома“, където разказаха какво е за тях журналистиката. „Мен ме влече телевизията, защото искам да ме видят всички. Целият свят“, сподели..
Музейна работилница, посветена на Баба Марта, отваря врати от 24 до 27 февруари в красивата сграда на Историческия музей в Петрич. Инициативата се провежда за втора поредна година, очаква се интересът към нея да бъде още по-голям от миналогодишния, тъй като заложените дейности в работилницата ще бъдат надградени. „Ще посрещнем дечицата с..
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..