Според зооинженера Бисер Чилингиров, бивш председател на Националната асоциация на овцевъдите в България, тези пари реално няма да стигнат до животновъдите, защото те се дават на кланиците.
„Това е болен въпрос, миналата година бяха много повече милионите, тази година са по-малко. Това са пари хвърлени на вятъра. Тези пари не трябваше да бъдат в кланиците, а трябваше да отидат при фермера“ – категоричен е инж. Чилингиров.
Той припомни, как в миналото са били отпускани нисколихвени кредити за закупуване на фуражи, както и подпомагане, чрез доказване на изкупеното мляко за месеца, тогава парите са отивали директно при фермерите.
„Тогава, цената на агнешкото нямаше да бъде, както е сега в магазина от 16 до 19 лв., но виждате как инфлацията расте и как всичко поскъпва – бензинът, токът, всичко се качва нагоре. Аз вече не отглеждам овце, поради много причини, шапка свалям на тези, които все още се занимават семейно и все още имат тръпката да отглеждат овце. Но, този един милион, отива при определени хора, което е огромна грешка“ – допълни инж. Бисер Чилингиров.
Той припомни, че миналата година са били изкупени около 200 хиляди агнета, тази година се очаква да бъдат изкупени около половин милион, но изкупната цена продължава да е ниска за производителите. Това е една от причините, българското животновъдство вече да е записано в „Червената книга“.
„В момента, има достатъчно българско агнешко месо за предстоящите великденски празници. Утопия е, че българинът не купува агнешко – може малко да е, но всеки си взима за празника“ – категоричен е бившият овцевъд, който обаче, констатира със съжаление, че овцете през последните години намаляват в България.
По отношение на вноса на евтино месо от чужбина, включително и от Северна Македония, инж. Бисер Чилингиров сподели, че този проблем може да бъде решен само с държавни механизми и с обединение на бранша, който да защитава интересите на родните фермери.
„Българското агнешко месо е най-хубавото, защото то си пасе нашата трева, пие нашата вода, по-хубаво от българското няма и климатичните условя са основен фактор за това. Нека, всички, които ще си купят българско агнешко за празниците, да тачат и прославят тези хора, които са на село и произвеждат денонощно, само и само да има българско животновъдство. И не нашите деца да гледат агнета и овце само на картинки по интернет виртуално, а да ги виждат на село, когато пътуват по пътищата да виждат овце и крави“ – допълни още инж. Бисер Чилингиров.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Бисер Чилингиров.
Петя Петрова е както майка, така и професионалист с ръководен опит в образователната система на България. Като човек, преодолял тревожно разстройство, тя пише книгата „Другото лице на паниката“ през 2011 година, за да помогне на други като нея. След задълбочено проучване на различни образователни системи, тя открива, че въвеждането на..
По повод Европейски ден на езиците на 26 септември екипът на Национален етнографски музей организира беседи на пет езика в пътуващата изложба на Дома за европейска история „Fake for Real“-„Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите“ по проект на Европейския парламент , реализиран от Дома на европейската история в Брюксел ...
Тютюнопроизводителите през тази година се радват на добра реколта, но на прага на новата изкупна кампания очакват провеждането и на Консултативен съвет по тютюна, на който ще се поставят актуалните проблеми на бранша. За втора поредна стопанска година, поради сухото лято, както през 2023 г., и сега през 2024 г., качеството на тютюневата..
Природата ни е дала лек за всякакви болежки, ние само трябва да го търсим и да го открием. Това заяви в ефира на Радио Благоевград биотехнологът Айдън Мустафов. Преди дни той изнесе публична лекция в град Гоце Делчев на тема „Лечебната сила на природата срещу хроничните заболявания“. Билките притежават лечебни качества, но не бива да забравяме, че те..
Преди дни бе даден старт на образователния конкурс „Изучаваме света с ГИС“, организиран по програмата „ГИС в училище“, под патронажа на Министерството на образованието и науката. Конкурсът цели да насърчи преподаватели, ученици и студенти да използват иновативните възможности на Географските информационни системи (ГИС) за създаване на интерактивни..
115 години отбелязва Народно читалище - Разлог "15 септември 1909 г." с концерт-спектакъл „Разходка из миналото“. Участват самодейните колективи към читалището. Сценарият е на Велина Кулина. По идея на Иван Мишков. Разказвач е актрисата Жанет Керанова. “Разходка из миналото” съчетава театрално, танцово, музикално и певческо изкуство. „Полъхът..
Конкурсът „ЕкоОбщина – устойчив град и общество” стартира своето пето издание в България. Инициативата е на Посолството на Франция в България и на Френския институт в България в партньорство с Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), екологичното сдружение "За Земята", фондацията „Център за енергийна ефективност“- ЕнЕфект“..