Рестартирай Европа: Пандемия и демократични стандарти, България – Европейски съюз

Според изследване на Института „Ви-Дем“ /V-Dem/ към Гьотеборгския университет в Швеция в 48 от държавите в света (включително България) има висок риск от нарушаване на демократичните стандарти заради въведените мерки в борбата с COVID-19. Последното изследване на “Фрийдъм Хаус“ /Feedom House/ доказва отстъпването от демократичните принципи в държавите в Централна Европа и на Балканите.

В друго изследване – на британската аналитична група „Икономист Интелиджънс Юнит“, както и оценката в последния доклад на Европейската комисия за състоянието на демокрацията в България, се посочва, че България е „дефектна демокрация“ и е на 52-ро място, след Суринам и преди Индия. „Това не е лоша позиция. След нея следват Унгария, Румъния и Албания“. Това посочва д-р Елица Димова от Философския факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград: „България не е най-лошият пример по отношение на мерките спрямо Ковид. Но се оказва, че е един от много лошите примери по отношение на цялостната демокрация. Ние не бива и това да го абсолютизираме, защото в същия текст за когото говоря (доклада на Европейската комисия), както и в оценката на списание „Икономист“ , където се добавят в последните месеци  и Франция и Португалия, с нарастващи проблеми за демокрацията и във връзка с демократичните несъвършенства, България е поставена пък по други показатели на високо място. Например – участието на българите в политическия живот на база на това, че много хора се включиха в протестите и то продължително време, е оценено 7.22 единици в индекса, което е на-високия показател, заедно със Словения и Украйна. По отношение на правителството е дадена сравнително средна оценка, но пък в същото време се говори за това, че демократичните ценности са под заплаха и то не в съкратен срок, а в средносрочен и дългосрочен аспект, т. е. България е спряла да се развива в демократично отношение в последните повече от десет години.“

Според Елица Димова, Европейският съюз е на кръстопът по отношение на това дали ще разруши своя демократичен фундамент или ще намери баланса, при който ще има временно ограничение на гражданските права, с оглед на сегашната ситуация с пандемията, но след това ще се премине плавно към друг формат на управление и ще се приемат новите модерни форми на икономическо и политическо управление. Наистина ли беше необходим „локдаун“-а в редица европейски страни? „Не може ли този „локдаун“ да бъде преформулиран в една съвсем друга посока? Ясно е, че технологиите толкова напреднаха и толкова са развити вече  в сегашното състояние на науките, че трябва да се премине към нова продуктова база, напълно нова производствена база, към технологични нови формати, които наистина изискват рязка промяна в цели сектори, където ще се предизвикат съответно и безработица. Трябва да се предефинират и правата на гражданите в тази област, но това трябва ли да става чрез „локдаун“? Защо е необходимо да замръзват всичките икономики, ката че постепенно и неотклонно да се извадят от режима на икономическия цикъл  и след това цели сектори да не могат да се възстановят. Това ще обезсили държавите като цяло и в крайна сметка това ще се отрази и на демократичните принципи и провеждането на демократичните политики вътре в страната.“

 Един от начините за справяне с проблемите на европейско ниво е преструктуриране на самия Европейски съюз в няколко направления, посочва д-р Елица Димова: „Приемане на план за управление на риска на общностно ниво, дефиниране на икономическите и социалните мерки в условията на криза, което беше частично направено при приемането на новата бюджетна рамка. Предефиниране на четирите свободи, но без ограничаване на гражданските права трайно, на принципа на медицинската дискриминация. И става дума за ясно позициониране на определяне на мерките като временни и като условия, които засягат свободното движение в определени граници, така че да не се нарушават трайно гражданските права. Приемане на общи мерки за създаване на нови професии, на нови работни места в областта на технологиите и изкуствения интелект. Европа често е била в такава кризисна ситуация и идеологията на Европейския съюз предполага ново развитие на интеграцията. Дано е така!

В края на миналата година Европейската комисия оповести „План за действие за европейската демокрация“ с три акцента: защита на почтеността на изборите и насърчаване на демократичното участие, укрепване на медийната свобода и плурализъм и борба с дезинформацията. Планът трябва да бъде реализиран в рамките на мандата на настоящата Еврокомисия. По думите на председателят на Европейската комисия Урсула на фон дер Лайен, този план е един от елементите на по-широкомащабно начинание на равнище на ЕС за укрепване на демокрацията, равенството и зачитането на правата на човека.

Репортаж на Димитър Джаджаров можете да чуете в звуковия файл – >