Савина Топурска представи в Благоевград книгата си „Кравата ЕвроПенка”

При голям интерес, тази вечер в Градската художествена галерия Савина Топурска представи книгата си „Кравата ЕвроПенка”.

„В своето творчество винаги съм търсила връзка с хората, контакт, разговор… От няколко години се интересувам от модерния живот на село. Преди да се появи историята за Пенка, имаше много други докосващи истории, като чумата, заради която бяха избити множество животни из цяла България. Те бяха като някаква предистория, а Пенка, пресичайки сръбската граница, пресече нещо много по-голямо, пресече европейската граница и границите в законите.“, обяснява Савина Топурска.

Специално за представянето на книгата „Кравата ЕвроПенка” в Благоевград пристигна и собственикът на най-известната крава у нас - Иван Харалампиев от кюстендилското село Мазарачево.

Историята на Пенка завършва със щастлив край. Кравата отново е в родното Мазарачево, добре обгрижвана от своя собственик. Има и две телеца, едното от тях носи името на Джон Флак.

Историята на „Кравата ЕвроПенка” разказва авантюрите на Penka the Cow. Разказ по истински случай за една българска крава, която предизвика много размисли, реакции и събития в родната си страна и в чужбина. Името ѝ се изговаря от нейното село, та чак до Европейския парламент.

Чрез заимстване на множество кинематографски кодове, в серия от 50 рисунки е илюстрирана една история за чувства, медийна власт и административни правила. „Кравата ЕвроПенка” е труд с няколко нива на прочит – забавна история; мисъл за политическите промени в началото на ХХI век; новите технологии – медии и социални мрежи; рационалността на европейските институции и т.н. Образът на кравата Пенка е фин синтез между многобройните факти и постоянно възникващи въпроси за управлението на Европа.

Музикалната композиция, създадена от френския композитор на съвременна музика Андре Сер-Милан, е съставена от множество лайтмотиви, чрез които анекдотите стават универсални. Включени са вокални гласове, инструментална музика, елетроника и “атмосферни” записи. Цялостното произведение се превръща в “радиодрама”. Певческите гласовете се преплитат с разказа, създавайки усещане за загадъчност и драматичност.