20% от децата в началните училища в България говорят майчин език, различен от българския, според Фондация „Заедно в час“. Често става дума за деца от ромски или турски етнос, както и за деца на бежанци.
В Стратегията за намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система за периода 2013–2020 г. се казва, че „голяма част от децата, чийто майчин език е различен от българския, срещат трудности в процеса на обучението, което води и до социалното им изключване в училищната общност“:
„В голямата си част тези деца не разбират какво точно искаме от тях, какви задачи им поставяме. Трудно им е да се асоцират с българския език. Да си обогатят речниковия запас до степен, в която могат да овладяват знанията, които са заложени в програмата. Това често води, че в първи клас децата всъщност не разбират какво очакваме от тях. Аз самата преподавах на ученици в трети и четвърти клас. Децата бяха 100 процента от ромски произход и говореха основно ромски език. Една голяма част от децата не владееха писмено български език, затрудняваха се с четенето. Две деца имаха проблем изобщо с комуникацията на български език. Владееха само 2-3 думи. Имаха много ниски резултати, затрудняваха се да бъдат ангажирани в учебния процес, тъй като не ни разбираха. Изискваше се допълнителна езикова подкрепа, която аз преди 5 години нямах знанията и уменията да предоставя. Опивах се да дресирам техните нужди по начина, по който моите учители са го правили, което пък не даваше много големи резултати. През втората година започнах да използвам стратегии от обучението по чужд език, като речници, адресиране на непознати думи. Така децата започнаха да повишават резултатите си. Част от децата се чувстваха неприети, тъй като в училище често има условие да говориш само на официалния език, а те много трудно се изразяваха на него“, каза за Радио Благоевград Александрина Андреева, учител и част от Фондация „Заедно в час“.
Наредби и закони за подкрепа на многоезични деца има, но те са написани на висок академичен език и това затруднява повечето учители. Така се ражда и проект, съвместно с Фондация „Заедно в час“, за структуриран метод на преподаване на двуезични деца.
„Благодарение на различни ресурси от чуждоезиковото обучение успяхме да ги адаптираме. „Заедно в час“, заедно с „ЕдюкАрт“ разработват материали за езикова подкрепа за деца във втори и четвърти клас. Като стъпваме на вече разработени материали за подготвителна група и първи клас. Като смятаме, че това би помогнало на учителите да имат пример и готови материали, които направо да приложат в класната стая“, допълни още Александрина Андреева.
Обучението и грижата за децата, чийто майчин език не е български, е ключово не просто от морална гледна точка, но и от управленска
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..