Режисьорът Благой Бойчев: Тази болка трябва да бъде споделена

   „Назови ме с моето име” е представление, което удря в сплита. Да, защото ми е позната неназоваваната от страдание и достойнство болка от едно безнаказано престъпление, наречено “възродителен процес”… Защото гласовете на трудните изповеди се пресичат в неизмеримата тъга по една отхвърлила те родина. Защото от сцената прозвучава името на поета Усин Керим и се рецитира Назъм Хикмет. Защото е много важна творческа позиция, която публиката по вълнуващ начин подкрепя и всеки от зрителите изчаква реда си, за да каже своите няколко думи на съпричастност след представлението. Да, защото е вик.“

  Това е част от вълнуващия отзив, който журналистката Севда Шишманова написа непосредствено след премиерата на „Назови ме с моето име” (на 30 и 31 януари в Националния студентски дом), веднага изострящ вниманието и насочващ светлината към новия документален спектакъл на режисьора Благой Бойчев. Създаден е в съавторство със Здрава Каменова и Наталия Цекова и е по истински истории на хора, чиито имена са били принудително сменени по време на Възродителния процес в България.

  В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска в предаването за изкуство и култура „Арт сезони“ с Благой  разговаряме за идеята и смисъла на това обръщане към толкова травматична тема от близкото минало и артикулирането й с езика на изкуството, на театъра.