Проф. Ива Христова: Като цяло ваксините срещу COVID-19 не дават странични ефекти

В здравния час на  БНР-Радио Благоевград проф. Ива Христова, заместник-директор на Националния център по заразни и паразитни болести, коментира мутиралия британски вариант на коронавируса, с който в страната ни има доказани 33 българи, както и ваксините срещу COVID-19.

„През последните седмици в Националния център по заразни и паразитни болести започнаха интензивни проучвания, свързани със секвениране на целия геном на вирусните щамове, които са внесени у нас. Изследванията продължават и в следващите дни ние ще сме свидетели на това как този брой нараства. Тук основното е, че вирусът така или иначе мутира, нищо ново не ни изненадва. Основното, което се знае и е сигурно, че  този комплект мутации, тъй като говорим за вариант, в който има не една мутация – те са 11, но 9 от тях са в протеина на шипчетата. Част от тях засягат именно  този участък, с който вирусът се свързва с нашите клетки. Мутациите там са такива, че всъщност се залавят доста по-успешно. Това води до много по-голям брой вируси, които да ни заразяват. Но всички изследвания до тук показват, че няма данни да протича по-тежко, или смъртността да е по-голяма. Проблемът тук е друг – когато се засегнат повече хора, ще има и по-голям брой с усложнения и по-голям брой-смъртни случаи. Но процентното съотношение е същото, т.е. става дума за от 50 до 70% по-добро разпространение, но това е в геометрична прогресия и много бързо нарастват броя на случаите. Но процентното съотношение на тежките случаи не е променено. Вирусът е същият, клиничните прояви са същите“. Тя посочи, че при  проведени изследвания за ваксината на „Пфайзер“ е доказано, че  образуваните неутрализиращи антитела при ваксинирани лица, напълно неутрализират британския  вариант.

По-силен ли е имунитетът, придобит чрез ваксина, отколкото естествения имунитет, придобит след преболедуване? „При всички случаи имунитетът при естествено преболедуване ще бъде по-напрегнат и по-цялостен, защото при ваксиниране ние използваме само протеина на шипчетата в различни варианти. Дали като информационна PНK, като ДНK, която да го кодира или като готов протеин. Това са различните варианти на ваксините, но така или иначе всички те използват основната част на вируса, срещу която се изработват антитела. Докато при разболяване ние имаме целия вирус и съответно антитела срещу всички части. Но при естественото разболяване разбира се, че има случаи на усложнения. Затова се прави и ваксината, защото това не е едно преболедуване, при което човек за 3-5-7 дни да се възстанови напълно. Много често остават сериозни и продължителни отклонения, в което е големия проблем. Тези отклонения са веднъж по линия на това, че се засягат малките съдове навсякъде, включително в мозъка, сърцето, белите дробове. Второ, белият дроб ако е засегнат от вируса,  се променя неговата функционалност и тези хора са със задух много продължително време.“

Доколко е възможно имунната памет е по-дълга след ваксиниране, тъй като по обясними причини не знаем колко траен ще бъде този имунитет и от какво зависи неговата продължителност?

„При имунната памет става дума за лимфоцити, които са се срещнали веднъж с вируса, или с неговата част при ваксиниране, които пазят спомена за тази среща и за този конкретен антиген, с който са се срещнали. При една нова среща много бързо реагират– веднъж с продукция на антитела, и втори път с образуване на  такива лимфоцити цитотоксични, които директно унищожават вируса. Това е и целта на ваксината. Но тъй като от приложението на ваксината не са изминали повече от 6-7 месеца, ние нямаме данни колко точно колко продължителен ще бъде имунитетът. Фактът, че след тези 6-7 месеца изследванията продължават, той е достатъчно напрегнат – говори, че имунитетът ще бъде поне 1 година.

Проф. Христова отговори на слушателски въпроси, свързани със страховете им, че определени съставки на  ваксините могат да предизвикат тежки алергични реакции и трябва ли да се ваксинират хора с автоимунни заболявания и хронични кожни заболявания. „Като цяло ваксината не дава никакви странични реакции. Казвам го, като човек, който се е ваксинирал и има поглед върху различни близки, приятели, които са с различни автоимунни заболявания, алергии и пр. При никой от тях няма реакция. Разбира се, производителят казва: Не се прилага при хора, които имат алергия към някоя от съставките. Разумно е ако има активна алергия, активно автоимунно заболяване – да се изчака и да се направи защита на организма, т.е. лекуващият алерголог знае как да потисне една евентуална бъдеща алергична реакция, която най-вероятно няма да настъпи от ваксинирането. Но все пак хора, при които това е проблем, да бъде с т.нар. чадър. По отношение на автоимунните заболявания отново въпросът е дали е активно заболяването, за което се приемат някакви цитостатици или имуносупресиращи средства, които ще потиснат имунитета и няма да позволят да се  изработи добър имунитет и срещу ваксината –това е проблема. Или заболяването не е активно, не се приемат никакви лекарства – тези хора, са напълно показани за ваксиниране.

Преди ваксинация нужно ли е лицето да направи тест, предвид това, че може да бъде безсимптомен носител на вируса? Доколко това е опасно, или ваксината няма да подейства? В Благоевград имаше случаи на медици, при които след първата игла се установи, че са носители на вируса. „Инкубационният период е 5-6 дни, така че за конкретния човек веднага може да се изчисли дали след ваксинацията се е заразил, защото в първите 2-3 седмици след първата доза никой не е защитен – имунитетът не е достатъчен да спре вируса. Много време трябва, за да се изработи достатъчно ниво на имунитет. Защитата идва след втората доза и седмица след това. А след първата доза човек да смята, че вече няма нужда от маска и да се пази“.

Кои са ДНК ваксините?  „Тези, които са векторни, при тях в ДНК на аденовируса е включена ДНК, която ще стане на RNK  и след това ще стане на белтък за повърхностните протеини. Такава  е ваксината на „Астра Зенека“, руската ваксина „Спутник“ и други, които също чакат на опашката.

По думите на проф. Ива Христова дозите ваксини за България  на „Пфаейзер“ и „Модерна“ са по 4.4 милиона, 4.5 са на „Астра Зенека“. „В момента най-ефикасни с 95%  на „Пфайзер“, 94.5 – на „Модерна“. Това е възможността да не се разболеем, или да  прекараме вируса безкрайно леко.

Специалистът заяви, че България е получила много повече дози отколкото ще се ваксинират – около 18 милиона. Ще има ваксини и за следващ етап след година, когато ще има необходимост от реваксинация. Към момента 7 са основните кандидати, които чакат – за тях също има договорка, но ще разберем кои ще получат одобрение. 

На въпрос дали всеки един гражданин ще има право на избор коя ваксина да предпочете, проф. Христова заяви, че когато повече ваксини получат одобрение – със сигурност хората могат да избират. „Не мисля, че има съществена разлика в профила на безопасност, за кои групи, или за кои заболявания да се прилагат или не“.