Развитието и широкото внедряване на изкуствения интелект е приоритет за страните в Европейския съюз.
В края на миналата година и правителството на България одобри Концепция за развитието на изкуствения интелект до 2030 година.
Концепцията е подготвена от експерти от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, заедно с екип от представители на Българската академия на науките.
„Европа е в конкуренция със САЩ и Китай в инвестициите по изкуствен интелект“, каза един от авторите на Концепцията проф. Галя Ангелова, директор на Института по информационни и комуникационни технологии към БАН. „Предполага се, че изкуственият интелект ще бъде един от основните двигатели за въвеждане на по-конкурентни методи за производство, по-евтина продукция, по-интелигентни системи, и Европа, естествено, не може да си позволи да изостава. От друга страна, извън страните, които са много активни, големите страни, имаме и технологичните гиганти Google, Microsoft, Facebook, които в момента развиват най-бурно технологията изкуствен интелект, и всичките тези корпорации като цяло са неевропейски. И по тази причина, за да има общомащабност на инвестициите в Европа, Комисията още през 2018 година призовава страните членки да допринесат, да се обединят със свои собствени стратегии за развитие, със своя собствена финансова политика за вложения, за да се получи един по-мащабен проект от внедряването на тези нови технологии в Европа. Целта в Европа е всяка година от възможните източници да се инвестират около 20 милиарда евро за развитието на новото поколение интелигентни системи“, каза проф. Галя Ангелова.
Тя уточни, че основните моменти в един нормативен документ са, че трябва да се развиват научните изследвания и висшето образование, откъдето се произвеждат кадрите, специализирани в областта. Трябва да се подпомогне и навлизането на тези технологии в индустрията, да се развие изчислителната инфраструктура и инфраструктурата от данни, които ще позволят успешното развитие и внедряване на изкуствения интелект. Трябва да се води и диалог с обществото, за да бъде осведомено, и хората да не се страхуват от евентуална загуба на работни места – това няма да се случи за един ден. Също така трябва да се развие нормативната рамка, защото Европа си поставя за цел в рамките на Съюза да бъде внедряван т.нар. „надежден изкуствен интелект“, в който има етични и правни норми.
Според проф. Галя Ангелова, Европа едва ли ще успее да догони САЩ и Китай, както и технологичните гиганти, защото там инвестициите са много отдавна и много мащабни, но има нови полета, които още не са развити, а освен това се задава индустрия на данните. „От самата обработка на многото данни, които са натрупани, могат да се извличат стопански ползи. Това е нещо съвсем различно. Представете си, че Вие получавате от много сензори много информация. Това множество данни, за да стане годно за употреба, трябва да бъде хармонизирано, интегрирано и т.н. Обработката на такива големи количества хетерогенни данни е една нова индустрия и това поле не е заето. Ние имаме шанс да влезем в съпровождащи нови области, които се отварят в това масово навлизане на технологиите“, допълни още проф. Ангелова.
България има своя шанс поради изключително развития си IT сектор. Най-силната сфера за развитие на изкуствен интелект за България е софтуерната индустрия. „Чрез установяването на производства на чуждестранни технологични компании в България, тук се появяват клонове на фирми, които имат автоматизация и интелигентно производство в автомобилния сектор например. Напоследък Министерството на образованието и науката, в последните два месеца, инвестира в започването на научни програми за интелигентно растениевъдство и интелигентно животновъдство. Много хубаво би било да видим как изкуственият интелект се внедрява в публичната сфера, защото това е една сфера, в която ЕК призовава страните членки да внедряват, например чрез интелигентни асистенти при масовите публични услуги. Има голямо поле при внедряване в здравеопазването при събирането на нови данни за потребителите“.
Европейският съюз подготвя първия си набор от правила за използване на възможностите и ограничаване на заплахите, свързани с изкуствения интелект. Акцентът е върху изграждането на доверие в технологиите и справяне с последиците върху отделните хора, икономиката и обществото.
Репортаж на Боряна Кърпачева можете да чуете в звуковия файл – >
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..