Той беше и ще остане енигма – режисьор, поет, скулптор, всичко това беше Ставри Карамфилов. Неговият земен път завърши в сряда, 27 януари, когато в следобедните часове се отправи към звездите. Напусна ни на 63-годишна възраст след много кратко боледуване.
Макар и неразбиран през последните години, той е голяма дарба и значимо име в историята на българския театър, а неговите спектакли („Едип“ и „Антигона“, „Нирвана“, „Лазарица – Последният запис“…) вече са записани в златните страници за вечността. С пристигането си през 1982 г. в Благоевград, след завършването на ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Енчо Халачев, Ставри Карамфилов успява да превърне Драматичен театър „Никола Вапцаров“ в център за високи търсения и модерно изкуство. „Да се предам, да продам себе си – ето кое не можех да си позволя в професията на театралния режисьор. „ – категоричен е и винаги успява да върви изправен, каквото и да му струва.
Създава Експериментален студентски театър /ЕСТ/ към Югозападния университет „Неофит Рилски“, а по-късно и първия в страната френскоезичен театър към Алианс Франсез в града.
Той е първият режисьор, който поставя на българска сцена пиесата на Албер Камю „Калигула“ в Учебния театър на Академията.
От 2000 г. живее и работи в Ню Йорк – преподава като гост-лектор в Ню Йоркския университет. На камерната сцена на NYTW/4th Street Theatre в Манхатан поставя пиесата „Не минавай по моста“ на драматурга Майя Праматарова. Прави изложби и пише поезия.
В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска със Ставри Карамфиловслед публикуванетопрез 2012 г.на разтърсващия му текст „Едип, моят сценичен и човешки пейзаж – един последен поглед отвътре” в сборника „Съдбата на Едип – българските маршрути”, под редакцията на Клео Протохристова. Излъчен е на същия ден преди девет години в нощния блок „Задно след полунощ“ на програма „Христо Ботев“ и регионалните радиостанции на БНР.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..