Сбогуване със Ставри Карамфилов

   Той беше и ще остане енигма – режисьор, поет, скулптор, всичко това беше Ставри Карамфилов. Неговият земен път завърши в сряда, 27 януари, когато в следобедните часове се отправи към звездите. Напусна ни на 63-годишна възраст след много кратко боледуване.

  Макар и неразбиран през последните години, той е голяма дарба и значимо име в историята на българския театър, а неговите спектакли („Едип“ и „Антигона“, „Нирвана“, „Лазарица – Последният запис“…) вече са записани в златните страници за вечността. С пристигането си през 1982 г. в Благоевград, след завършването на ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Енчо Халачев, Ставри Карамфилов успява да превърне Драматичен театър „Никола Вапцаров“ в център за високи търсения и модерно изкуство. „Да се предам, да продам себе си – ето кое не можех да си позволя в професията на театралния режисьор. „ – категоричен е и винаги успява да върви изправен, каквото и да му струва.

  Създава Експериментален студентски театър /ЕСТ/ към Югозападния университет „Неофит Рилски“, а по-късно и първия в страната френскоезичен театър към Алианс Франсез в града.

  Той е първият режисьор, който поставя на българска сцена пиесата на Албер Камю „Калигула“ в Учебния театър на Академията.

  От 2000 г. живее и работи в Ню Йорк – преподава като гост-лектор в Ню Йоркския университет. На камерната сцена на NYTW/4^th Street Theatre в Манхатан поставя пиесата „Не минавай по моста“ на драматурга Майя Праматарова. Прави изложби и пише поезия.

  В звуковия файл можете  да чуете разговора на Любима Бучинска със Ставри Карамфиловслед публикуванетопрез 2012 г.на разтърсващия му текст „Едип, моят сценичен и човешки пейзаж – един последен поглед отвътре” в сборника „Съдбата на Едип – българските маршрути”, под редакцията на Клео Протохристова. Излъчен е на същия ден преди девет години в нощния блок „Задно след полунощ“ на програма „Христо Ботев“ и регионалните радиостанции на БНР.