Режисьорът Костадин Бонев: Младите трябва да могат да четат езика на сърцето си, да формулират своите искания и копнежи

   Костадин Бонев, един от най-задълбочените и отдадени на изкуството български кинотворци, който сякаш стъпва на пръсти, но оставя незаличими следи, миналата събота стана на 70 – също така безшумно, с повече внимание към човешкото на тържествения акт. Оставяйки произведенията му сами да говорят, Националната телевизия избра да покаже два от неговите знакови филми, документален и игрален: „Никола Вапцаров. Пет разказа за един разстел” (2013) и „Потъването на Созопол” (2014). А ние, зрителите, получихме възможността да си припомним и да се насладим още веднъж на поетичната природа на киноезика му, притежаваща силата  да взривява клишета и заблуди, като успява майсторски да рисува „Исус и Юда с една и съща четка”, както казва Ирена Иванова, без задължително това да е въпрос на отклонение, на бунт.

   Той е носител на множество национални и международни награди. Член е на Международната документална асоциация. Четири пъти получава наградата за най-добър режисьор на Годишните награди на Съюз на българските филмови дейци. Преподавател е в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и във Факултета по изкуствата на Югозападния университет в Благоевград. Последният му игрален филм е „Далеч от брега“.

  В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска в предаването за изкуство и култура „Арт сезони“ с Костадин Бонев.