Българската нация е една от най-бързо изчезващите в света. Ниската раждаемост и емиграцията са основните проблеми за демографската криза в България. Сдружение ДНК наскоро представи документалния филм "Направи го сега: Приказка за бъдещето", който подканва младите хора да вземат важното решение да увеличат семейството си.
“Филмът цели освен да повиши информираността на всички българи за това, колко сериозен всъщност е казусът с топенето на нацията ни, а и да разкрием всички причини да срещаме тази демографска криза в България. Преди година се срещнахме с Петя Дикова, която е автор на документалния филм, и заедно родихме идеята да създадем нещо, което да оставим след себе си. Във филма успяхме да включим певицата Мария Илиева, Петя Дикова, която е и лице на кампанията, Юлиана Дончева, вдъхновяващи дами. Това е само една част от героите на нашия документален филм. Филмът представя и гледните точки на специалистите. Постарали сме се да представим всички гледни точки по най-професионалния и докосващ начин. Това е една деликатна тема, с която успяхме да разбуним духовете“, каза за Радио Благоевград Моника Иванчовска от сдружение ДНК.
Филмът бе излъчен в национален ефир през месец декември и може да се гледат и в различните онлайн канали.
Броят на по-възрастните майки се увеличава, сочи още статистиката. Повече жени чакат до тридесетте и четиридесетте си години, за да родят първото си дете.
„Родих първото си дете, когато бях на 20 години. На 42 години родих втория си син. Родителството на по-късна възраст е по-осъзнато. Мислиш по-рационално. При първата бремненност съм изпуснала много моменти като първо зъбче, първи думи, защото съм искала да ходя повече навънка, по дискотеки. Късното родителство има и своите недостатъци. Налага се да обръщаш повече внимание на здравето си“, сподели Роси от Благоевград, майка на две деца.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..