За промяната в статута на читалищните дейци

Преди три години българските читалища попаднаха в списъка на добрите практики на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура – ЮНЕСКО. Признанието за опазването на нематериалното културно наследство обаче, трудно кореспондира с финансовите измерения, които получават работещите в читалищните звена.

Да се очаква ли изравняване на статута на читалищните дейци с този на преподавателите; и каква е перспективата за развитие на българското читалище попитахме председателя на благоевградското читалище, Васил Новоселски – член на Върховния читалищен съвет.

За българските читалище и тяхното признание като културен институт от световно значение, се е говорило много. И за модерното звучене в съвременните нови технологични времена. Но, и за опазването на традициите - каквато основна цел има тази уникална институция.

Факт е обаче, че заплатите на работещите в отделните звена на българското читалище, граничат с минималната за страната ставка.

Това е и причина да се настоява за промяна на нормативната уредба, казва председателят на благоевградското читалище, Васил Новоселски. Той е част от Върховния читалищен съвет към Съюза на народните читалища.

Съвместната дейност с Министерството на културата би трябвало да даде положителни резултати. И най-вече усилията да бъдат насочени към възнагражденията както на библиотекарите от читалищните библиотеки, така и към отделните читалищни дейци. Защото, за да се привличат млади и образовани хора, които да усвояват библиотечното и читалищното дело с ентусиазъм, е необходим все пак и материален стимул, категоричен е Новоселски.

В края на 2017-та, на 8-ми декември, народните читалища в България бяха вписани в регистъра на ЮНЕСКО на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство.

Като мотив се посочва, че институцията на българското читалище е място, където по-възрастните членове на обществото предават културното наследство на младите.

Това става по време на 12-ата сесия на Междуправителствения комитет. Тогава севписва в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство кандидатурата „БЪЛГАРСКОТО ЧИТАЛИЩЕ: ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТ В ОПАЗВАНЕТО НА ЖИЗНЕНОСТТА НА НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО“. Досието е изготвено от д-р Силва Налбантян-Хачерян, с участието на експерти от Министерството на културата.

В списъка с нематериалното културно наследство са вписани и Хорът на Бистришките баби; Нестинарството; Чипровските килими; Мартеницата; Кукерите в Пернишко и Фолклорният фестивал в Копривщица.