Преди три години българските читалища попаднаха в списъка на добрите практики на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура – ЮНЕСКО. Признанието за опазването на нематериалното културно наследство обаче, трудно кореспондира с финансовите измерения, които получават работещите в читалищните звена.
Да се очаква ли изравняване на статута на читалищните дейци с този на преподавателите; и каква е перспективата за развитие на българското читалище попитахме председателя на благоевградското читалище, Васил Новоселски – член на Върховния читалищен съвет.
За българските читалище и тяхното признание като културен институт от световно значение, се е говорило много. И за модерното звучене в съвременните нови технологични времена. Но, и за опазването на традициите - каквато основна цел има тази уникална институция.
Факт е обаче, че заплатите на работещите в отделните звена на българското читалище, граничат с минималната за страната ставка.
Това е и причина да се настоява за промяна на нормативната уредба, казва председателят на благоевградското читалище, Васил Новоселски. Той е част от Върховния читалищен съвет към Съюза на народните читалища.
Съвместната дейност с Министерството на културата би трябвало да даде положителни резултати. И най-вече усилията да бъдат насочени към възнагражденията както на библиотекарите от читалищните библиотеки, така и към отделните читалищни дейци. Защото, за да се привличат млади и образовани хора, които да усвояват библиотечното и читалищното дело с ентусиазъм, е необходим все пак и материален стимул, категоричен е Новоселски.
В края на 2017-та, на 8-ми декември, народните читалища в България бяха вписани в регистъра на ЮНЕСКО на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство.
Като мотив се посочва, че институцията на българското читалище е място, където по-възрастните членове на обществото предават културното наследство на младите.
Това става по време на 12-ата сесия на Междуправителствения комитет. Тогава севписва в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство кандидатурата „БЪЛГАРСКОТО ЧИТАЛИЩЕ: ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТ В ОПАЗВАНЕТО НА ЖИЗНЕНОСТТА НА НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО“. Досието е изготвено от д-р Силва Налбантян-Хачерян, с участието на експерти от Министерството на културата.
В списъка с нематериалното културно наследство са вписани и Хорът на Бистришките баби; Нестинарството; Чипровските килими; Мартеницата; Кукерите в Пернишко и Фолклорният фестивал в Копривщица.
Проф. д-р Валентин Василев ще представи Благоевград и страната ни по време на IX Международен средиземноморски конгрес по социални науки, който ще се проведе в Подгорица, Черна гора, в средата на май. Той ще бъде лектор по време на форума, на който ще участват и представители на САЩ, Полша, Малта и Индия. Сред тематичните области, които ще бъдат..
На 1 май, Деня на труда, в благоевградското село Падеш ще бъдат засадени над 50 дървета по тротоарите и в зелените площи, това съобщи в ефира на Радио Благоевград кметът Александър Стаменов. „Дърветата ще бъдат декоративни, които са подходящи за тротоарите. Сред тях и червен дъб, каталпа, японска вишна, ясен...“, уточни още кметът...
30-40% от българите предпочитат да застраховат автомобила си, а не жилището си сочат данните на Асоциацията на българските застрахователи. Една от водещите причини е нагласата на хората „на мен няма да ми се случи“, която излиза на преден план както при национално-представителното проучване от 2020 г., така и от анкетата от 2024 г. Друга..
Започва работата по пълнометражен игрален филм, посветен на живота на Лили Иванова. Филмът ще бъде съвместна продукция между Фондация „Лили Иванова“ и продуцентската компания „Междинна Станция“. Сценарият е поверен на Емил Бонев, автор на „Гунди – Легенда за любовта“. Режисьор ще бъде Яна Титова. Оператор на филма е Мартин Балкански...
Банско джаз фестивал 2025 година ще бъде 10 дни. Това обявиха днес на пресконференция в курортния град. Другата новост е програмата „Децата в джаза“, каза за Радио Благоевград Стефания Темелкова от Управителния съвет на Асоциация на "Фестивалите в България". Ще има световна сцена в парка всяка вечер, където партньори ще бъдат млади..
Малки късчета българска памет ще съберат в голяма тематична изложба младите художници от Школа „Новите майстори“ в Кюстендил. На 3 май във фоайето на Драматичния театър възпитаниците на Евгени Серафимов ще подредят 40 пейзажа, изпълнени с темперни бои, маслени бои и акрил. Годишната изложба носи името „Калдъръми“ и със сигурност ще докосне сърцата на..
Отношението на хората към астрологията днес варира от безрезервна вяра до пълното й отричане. Със „звездната наука” сериозно се занимавали много видни учени. Например Исак Нютон успешно е съставял хороскопи. Джордано Бруно, Николай Коперник, Галилео Галилей, Йохан Кеплер и още много други известни астрономи са били също и изкусни астролози...