20 ноември, петък, ще бъде последният работен за Парка за танцуващи мечки край Белица за тази година. Мечото селище ще бъде отворено отново за посетителите след 1 април, догодина.
„Затваряме Парка с 10 дни по-рано, поради епидемичната обстановка, която в България върлува, за съжаление, доста сериозно. И за да можем да предпазим както посетителите, така и нашия екип, взехме това решение“ – съобщи за Радио Благоевград Димитър Иванов, управител на мечото селище.
Той уточни, че половината от всички мечки в Парка, които са 21, тоест около 10, вече спят зимен сън, а останалите се готвят за него. Очакванията са само три мечки да не изпаднат в зимна летаргия.
„Това е Рику, който е все още доста млад. Евентуално, ще видим какво ще се случи и с Веско, който миналата година постъпи в Парка, имаме там някаква надежда и съответно Теди, най-новият ни обитател“ – уточни още Димитър Иванов.
По думите му, мечето Теди се адаптира доста успешно в новия си дом, който той обитава вече втора седмица. След първата фаза на успокоение в бърлогата, Теди вече е изведен навън.
„В началото, той беше доста плах, но с всеки изминал ден става все по-уверен в себе си. Това, което забелязваме е, че изключително много обича да играе в басейна. Като всяка една мечка обича да се бори и затова използва млади дръвчета“ – съобщи още управителят на мечото селище.
Той уточни, че мечето Теди вече изгражда връзка на доверие с гледачите, което е една от основните задачи. През следващата година ще бъде направен опит да бъде събран с другото младо мече Рику, а след това и с някоя от младите женски мечки. Идеята е, да бъде изградена млада група от мечки, тъй като повечето обитатели в Парка са доста възрастни, най-старата мечка е на 33 години, една пределна възраст за този вид. В природата мечките живеят около 24 - 25 години.
Подробностите можете да чуете в интервюто Биляна Славчева с Димитър Иванов:
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..