„Трудно ще е, ако се гледа в миналото. ако се опитаме както в нашите стратегически документи, като интегрираният план „Енергия и климат“, където сме записано, че до 2050 година ще използваме въглища, че даже и след това. Това е записано и в проекта за национална енергийна стратегия. Ако тези приоритети останат със сигурност ще имаме проблем със Зелената сделка и няма да получим финансиране“, коментира за Радио Благоевград Тодор Тодоров, експерт енергия и климат в екологичното сдружение „За Земята“, координатор за България по темата справедлив енергиен преход на международната мрежа за наблюдение на Международните финансови институции за Централна и Източна Европа. Той посочи, че от две седмици е в ход общественото обсъждане на проекта на План за възстановяване и устойчивост на Република България, за чието осъществяване се очаква сериозна финансова подкрепа от ЕС. За България определените средства са 6 млрд. евро, но те не са гарантирани. Реалната сума ще зависи от качеството на плановете, които ще представят страни – членки. Затова е нужно срокът на общественото обсъждане у нас да бъде продължен, за да може всички заинтересовани страни да направят качествен анализ и предложения, смята Тодор Тодоров.
Експертът коментира и писмо на кметовете на Перник и Бобов дол – Станислав Владимиров и Елза Величкова до вицепремиера Томислав Дончев и ресорни министри с апел да не се разпиляват определените от ЕК средства за въгледобивните райони чрез механизма за справедлив енергиен преход. Защото става дума за коренни промени в икономиката на тези общини и населени места, за закриване на редица професии, за лишаване от работа на стотици хора и за необходимостта от бързо намиране на заетост за тях.
Цялото интервю на Росинка Проданова с Тодор Тодоров чуйте в звуковия файл.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..