Историческите възстановки са популярен начин за съпреживяване на миналото в съвременността. Първите възстановки в страната ни датират от 60-те и 70-те години на 20-и век, когато са организирани възстановки на средновековни битки при карнобатската крепост Маркели и до Пернишката крепост, наречени „военизирани игри”. Участниците в тях са ученици, ръководени от военни. Организирането на възстановки се масовизира в края на 20-и и началото на 21-и век, когато са създадени и повечето клубове, имащи за предмет на дейност изучаване и реконструиране на миналото.
Трима души са в основата на създаването на сдружение „Арамии“– Петрич. Днес те вече наброяват около 30 души.
„Това са различни хора – по професия, по години, но с еднаква цел. Участват деца, жени. Като брой са около 20 души като говорим само за мъжете, жените са 4, 2-3 деца“, каза в ефира на Радио Благоевград Михаил Kостадинов, председател на сдружение „Арамии“– Петрич.
Пресъздаването на една възстановка изисква време най-вече да се събере достоверна информация за историческото събитието:
„За периода 16-17-18 век историческите факти са оскъдни. Ние се опитваме точно тази информация да намерим, която липсва. Основна цел на сдружението е събиране на предмети, на факти, снимки. Възстановката се подготвя трудно. За около месец – става въпрос само за декори, за подготовка на терена. Като физически труд също е доста. Действията трябва да са съчетани с това, което говори дикторът. Репетиции не правим. Във възстановките понякога участват повече от 100 души“, сподели още Михаил.
Заради пандемията от Ковид част от замислените възстановки на сдружение „Арамии“ не успяха да се случат. Те обаче не се отказват от това да пресъздават исторически събития и преместват дейността си в онлайн пространството:
„Не трябва да изоставяме. Трябва да сме в крачка. Скоро по този начин правихме видео за Освобождението на град Петрич. Около час беше видеото. Представихме доста исторически факти по интересен начин.“
Цялото интервю с Михаил Костадинов чуйте в звуковия файл =>
Има неотчетени преференции при изборите за Народно събрание - това е един от изводите при проверките, които правят представителите на Демократичния център в момента. Само в някои от избирателните райони, включително и в Благоевградския избирателен район неотчетените преференции са 11 905 броя. Повече от 800 са в Благоевградския избирателен район...
180 години се навършват от построяването на православния храм „Свето Въведение Богородично“ в благоевградския възрожденски квартал „Вароша“. По този повод в Регионалния музей ще бъде открита изложба. На 21 ноември, в Деня на християнското семейство и на патронния празник на храма - Въведение Богородично ще бъде открита музейната..
Целият бранш вече е в последните фази на подготовка за зимния сезон. Това каза за Радио Благоевград Малин Бистрин, председател на Съюза на туристическия бизнес в Банско. „ Резервациите за зимния сезон са в две фази, като първата е през ранната есен, когато се записват основно чуждестранните туристи и фенове на Банско. Те правят своите..
Подписка от над 200 души, писма до десетки институции и срещи с отговорните лица е направила заради безводието в село Стоб Венцислава Венчова. „Проблемът с липсата на вода в селото не е от вчера, а е от десетки години и все още решение на проблема няма, а напротив, нещата се задълбочават, защото не само през лятото, но и сега, през зимния..
Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом след президентските избори в САЩ даде силен тласък на криптопазара. Само за няколко дни цената на биткойн се е повишила рязко и в момента заема първа позиция по пазарна капитализация. „Щатитe обявиха, че ще изградят така наречения биткойн стратегически резерв. Това означава, че правителството на САЩ..
В рубриката „Старите нови занаяти“ по традиция представяме творци, които използват креативността си и дарбите, за да възродят и дадат нов облик на стар занаят. В миналото техниката на рисуването върху коприна се е наричало батик и започва още в Китай. След това се пренася в Япония, Централна Азия, Средният Изток и Индия – това е пътят на..
Може ли Шекспир да ни говори смислено в наши дни, така че да го разберем и по-често да посягаме към неговите текстове? Оказва се, че е възможно и точно това ни доказват студентите от Катедрата по германистика и романистика в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Ивана Стойчева, София Лазарова, Димитър Ников и техните преподаватели д-р Елена Калъпсъзова и д-р Яна..