„Реколтата от мед тази година в кюстендилско е катастрофално ниска, дори има колеги без никакви добиви. Основната причина са природните аномалии и валежите от дъжд по време на цъфтежа на акацията“ – коментира за Радио Благоевград Тихомир Стоицов,председател на Регионалния пчеларски съюз в Кюстендил.
По думите му, проблемът с пестицидите, който е основно застъпен в Северозападна България, не е причина за по-слабия добив на мед в кюстендилско.
„Нещастието за едни е щастие за други. Кюстендилският район е овощарски, предимно се отглеждат череши, самата изкупна цена на черешите беше ниска и стопаните гледат да съкратят пръсканията, което пък благоприятства отглеждането на пчелните семейства. Няма отравяния и измиране на пчелите“ – уточни още пчеларят.
Според него, подпомагането, заради ниските добиви, е наистина недостатъчно.
„Засега, няма увеличение цената на меда и пчелните продукти в кюстендилско. Цената се определя от пазара, на в момента няма движение нито в едната, нито в другата посока. За съжаление, пазарът е много свит, продукцията, която миналата година се реализираше за седмица, сега се реализира за месец, търсенето е много слабо“ – съобщи още Тихомир Стоицов.
Ето какво още сподели той в разговор с Биляна Славчева:
Медът от кориандър се оказва един от най-търсените в кюстендилско. Той се добива от пчелни семейства, които се намират в близост до ниви, в които се отглежда кориандър.
„Самото растение е с изключително тежка миризма, но пък медът от кориандър е с много приятен, с нежен аромат дори, когато кристализира, е с много приятна консистенция, много приятен мед, а и много полезен“ – сподели още пчеларят.
Подвижното пчеларство е вариант да се добиват така, наречените „бутикови“ видове мед. Сред тях са медът от кориандър, мента и лавандула. Тези видове мед са редки на пазара, затова са много търсени и по-скъпи.
Според Тихомир Стоицов, медът и пчелните продукти трябва да се консумират целогодишно, а не само, когато се разболеем. За повишаване на имунитета са много полезни както медът, така и пчелните продукти, като пчелен прашец, пчелно млечице, прополиса и клеевата тинктура.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..