Асоциацията на Европейските журналисти представи резултатите от петото си по ред проучване за свободата на словото в България. Мотото на тазгодишното проучване е „Журналистика без маски“ като символ за откритата, честна журналистика в една необичайна среда. Данните са събрани чрез доброволна онлайн анкета, проведена в периода 3 май - 10 юни 2020 година. Проучването е с национален обхват, не е представително и финансово е подкрепено от Посолството на Кралство Нидерландия в България. Статистическата обработка е на агенция „Алфа рисърч“.
„Близо 70% от анкетираните журналисти казват, че външният натиск от политически лица върху медиите не само, че не си е отишъл, но е двойно по-голям от другите центрове на влияние върху медийното съдържание – икономически субекти, рекламодатели, държавни и общински институции", каза в интервю за Радио Благоевград авторът на доклада за изследването д-р Илия Вълков, член на Управителния съвет на Асоциацията, журналист и преподавател в УНСС.
Той посочи още, че близо 20% от анкетираните журналисти потвърждават, че се автоцензурират и самоограничават, че централизацията на медийната среда в София вече е устойчива тенденция, а регионалната журналистика се превръща в изчезващ вид. "Над 55% са "за" мерки срещу концентрацията на медийна собственост. Има ръст на отговорите, които се групират около възможността за създаване на нови форми на независими медии, почти всеки втори участник в анкетата е посочил този отговор", изтъкна д-р Вълков.
Той отдели специално място на слушателите, читателите, зрителите, които също трябва да бъдат част от процеса на отстояване на свободата на словото, да подкрепят медиите, които харесват, дори финансово. „Това би дало веднъж - кураж, втори път – някаква относителна независимост на редакциите на журналистите да правят журналистика за хората. Защото не всички журналисти трябва да бъдат наричани придворни журналисти, които обслужват властта“.
Цялото интервю на Росинка Проданова с д-р Илия Вълков можете да чуете в звуковия файл:
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..