Васко Кръпката: Ходя по улиците, стъпвам, крача… и някак си усещам живота откъм публиката, не само от сцената

За себе си казва, че няма страх от нищо в този живот. И на Пътя, като името на един от най-важните му албуми, 18-ия по ред, се чувства у дома... В един съвсем кратък отрязък от време се състоя премиерата на неговия филм – концерт „З0 години на Пътя” на София филм фест, фестивалът „Цвете за Гошо”, който той организира всяка година, както и излитането на множеството протестиращи срещу правителството и главния прокурор миналата неделя с музиката му на „Орлов мост”, когато прозвуча хитът „Нека бъде светлина”.

Васко Кръпката – музикант, поет, който твори безспирно няколко десетилетия и без когото едва ли бихме могли да си представим какво щяхме да бъдем днес. Не само, защото е неотделима част от саундтрака на младостта ни, като една от най-разпознаваемите фигури в началото на 90-те, но и защото някак неусетно и с ритъма на неравното ни дишане през последните 30 години се превърна в институция, както справедливо отбеляза преди дни в социалните мрежи легендарната треньорка по тенис Юлия Берберян. И това никой не може да оспори.

В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска в предаването за изкуство и култура на Радио Благоевград с Васил Георгиев.