Интернет и социалните медии вече са неизменна част от ежедневието ни, а заедно с това и новите форми на изкуство. Съвременният човек на изкуството има възможност да изразява себе си по множество различни начини. Това може да стане чрез пърформанси, хепънинги, флуксуси и всякакви пространства, в които може да се изрази съвременния художник или поет например. Социалните мрежи се превръщат не само в място, където младите хора могат да показват себе си и да комуникират, те стават място, където всеки може да изразява себе си. Искра Нончева, по полулярна в социалната мрежа като Иси, събира хиляди последователи и почитатели на стиховете, които пише.
„Пиша от трети клас и първо започнах с едни малки детски приказки. Имаше период, в който бях спряла да пиша, но се случи нещо и започнах отново. Започнах и да публикувам в социалните мрежи и видях, че се харесва. Хората споделят, че откриват себе си в моите текстове, но се надявам да намират и забавната страна.“, споделя Искра.
Като нова форма на изкуството, така може да определим интернет поезията. Споделянето на текстове в социалните мрежи обаче има две страни – положителна, но и отрицателна, предупреждава младата писателка:
„Помогнаха ми социалните мрежи. То от там се и тръгна. Определено помагат, но колкото помагат, толкова и ощетяват понеже има хора, които публикуват без нашето име и това винаги ме е дразнило. Контактувам и с много млади автори, творящи в социалните мрежи“.
Искра Нончева е автор на книгата „Аз съм Иси“. На мнение е, че публикуването на текстовете в интернет не отблъсква читателите да притежават книгата, а напротив:
„Колкото повече публикуваш в интернет, толкова повече искат да го вземат в ръце. Виждам, че младите хора четат. Връща се модата на четенето.“, твърди Иси.
Интервюто с Искра Нончева за предаването "Звездопад в Благоевград" чуйте в звуковия файл =>
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..