„Ей това е снимката на моята лична нова година!” – написа в профила си в социалните мрежи момичето с небесния поглед, застанало на фона на палатките и залеза на „Орлов мост”, или Орловград, както го наричат протестиращите. Дори не е необходимо дълго да се вглеждате в чертите ѝ, за да разпознаете Василена Радева, вече утвърдено име сред театралните режисьори.
Това, че е смела и непримирима, че и има способността да „прокарва кислород във вените”, както казват приятелите ѝ, не е изненада за онези, които я познават. Ще припомним, че тя е от артистите, които вярват, че болките и проблемите на деня трябва да са предмет на изкуството, защото въздействието от сцената е „много по-градивно, отколкото разрушителността на живота“.
В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска в предаването за изкуство и култура „Арт сезони“ на Радио Благоевград с Василена Радева:
Василена Радева е родена през 1982 г. в Провадия. Завършва най-напред немска езикова гимназия във Варна, а след това – през 2006 г. – специалността „Режисура за драматичен театър” в класа на проф. Пламен Марков в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”.
Носител е на престижни театрални награди: „Аскеер“ – за дебют, „Икар“ – за най-добро представление, и на приза за полет в изкуството „Стоян Камбарев“ за забележителната си работа върху пиесата на Торстен Бухщайнер “Nordost – приказка за разрушението” – разтърсващ документален спектакъл, който повече от десетилетие не слиза от репертоара на Младежкия театър.
Заедно с режисьорите Гергана Димитрова и Младен Алексиев е в основата на Организацията за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни”. Името ѝ се свързва с редица социални каузи и независими некомерсиални проекти. Със съпруга си Нейтън Купър имат собствена театрална компания – „Паник бутон Театър“.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..