Днес е един от трите дни, в които Православната църква почита Свети Йоан Рилски – денят на неговото успение. „Още приживе, Св. Йоан е бил със загриженост за целия свой народ и това го установяваме като отворим неговия завет. Една от заръките, които оставя на монасите на Рилския манастир е да не забравят своите единородни и винаги да им помагат за духовното израстване и за спасението на техните души. Винаги да се молят и да се застъпват за тях. Това показва загрижеността на Св. Йоан Рилски и желанието му неговият народ да се извисява духовно, да се просвещава, да живее в единство и да има своето благополучно развитие напред. Още повече това се изразява след успението му.“ – каза за Радио Благоевград Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим, който припомни важното значение на Рилската Света обител като център на нашата духовност, на нашето народностно съзнание. „В годините, когато не сме имали държава, Рилският манастир е онова духовно ядро, което съхранява нашата идентичност и като българи, и като православни християни.“
Светецът, наречен Чудотворец извършил много чудеса както приживе, така и подир смъртта си. „Светите му мощи, които почиват в Рилската Света обител продължават да са един непрестанен извор на чудеса и чрез тях всички, които пристъпват с вяра и отправят молитва към светеца, получават онази божия благодат, която им е необходима, за да се преодолеят било болести, било трудности, скърби и всякакви други обстоятелства. Но на първо място нека да молим в тези дни и в днешния празник, Св. Йоан и занапред да закриля и да спасява българския народ, от който и той произхожда. Това е първото, което всеки един трябва да изпроси от светеца .“– подчерта Неврокопският митрополит Серафим.
Разговор на Райна Ванчева с Неврокопския митрополит Серафим можете да чуете в звуковия файл:
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..