Всеки е минавал през село Баничан, ако пътува към Гоце Делчев или в обратна посока до Банско. И единственото запомнящо се, профучавайки през селото е гледката на щъркелови гнезда. А си струва човек да поспре и да се потопи в една нетипична за българските села история, делници и празници.
Ако ги попитате с какво най-много се гордеят, всички са единодушни по темата, че това са уникалните шарени баничански чорапи и пищюмалите.
Ако попитате кой може да разкаже за селото, то това е вечно усмихната Румяна Джибова, която ще ви направи съпричастни и ще ви потопи в приказката на Баничан.
По проекта „Цветни приказки безкрай" са обучени 10 млади момичета от селото, които продължават традицията и до днес.
Как се пази традицията?
„Традицията се пази с мерак, пречупени през погледа на човека в 21 век. Всички проекти са спечелени с основен фокус, младите хора.“
Добивате ли сами вълната от която се изработват шарените чорапи?
„За съжаление това отглеждане на овцете е замряло, затова си я купуваме от други места или гастролиращи хора. Боядисани са с химическите бои, но всичката тази красота ние сме го направили , така че да използваме новите технологии.“
Какви наименования имат тези извезани и изплетени картини?
„ Те се създават един друг свята, по- човечен, по- спокоен, те ти дават едно умиротворение , едно сливане със заобикалящата ни среда. Там са „Котешките стъпки“, „Синьото око“, „ Звездичките“, „Голото око“, „Терачки“. Всичко е приказка. Всеки един модел разказва и има своето предназначение – за здраве, сватба, раждане, кръщене и др. Давайки чорап ти даваш топлина и напътствия , дори молитва.“
Всеки символ, мотив, цвят ли има своето предназначение?
„ Да, използват се ромбове, те са почита към богинята майка, те са за младите момичета, които са готови да бъдат майки. Пет са цветовете , които се използват в пищюмалите и чорапите – бял, червен, жълт, син, зелен и чрез тяхното използване се е разпознавал всеки род в Баничан.“
Целия разговор на Евелина Белемезова с Румяна Джибова може да чуете в звуковия файл:
Баку - столицата на Азербайджан бе домакин на най-голямата годишна конференция за климатичните промени – КОП 29, в която участваха над 66 000 делегати от 200 държави . За втора поредна година България имаше собствен павилион и бе представена с официална делегация от 72-ма души, начело с президента Румен Радев. Определените дати за..
Милена Димитрова е авторитетен журналист, с редица престижни награди, в това число и международни, с научни интереси в областта на журналистиката, писател. В нейната професионална биография са още работа в европейски институции и в държавната администрация. В момента тя е част от екипа на вицепрезидента. Милена Димитрова е председател и на..
Община Трън планира поскъпване на таксата за битови отпадъци за 2025 година. Както и досега, ставката ще се определя пропорционално върху данъчната оценка на съответния деклариран имот, а увеличението, което предлага администрацията, е с 2 промила. Така таксата ще стане 7 промила. Според общинското ръководство, въпреки увеличението,..
На 22 ноември, по случай Деня на адвокатурата, адвокат Борис Харизанов от Петрич, член на Адвокатската колегия в Благоевград, гостува в ефира на Радио Благоевград. В разговора той подчерта ключовата роля на адвокатите в правосъдната система и значението на тяхната професия за обществото. "Днес е денят, в който всички ние, гражданите на страната, трябва..
На 21 ноември православната църква отбелязва празника Въведение Богородично, а в българския народен календар е отреден за Ден на християнското семейство. Ден, в който напомняме за важността на семейството като основна ценност, обединена около вярата, обичта и добротата. По повод днешния празник вече от няколко години екипът на детска градина..
В Деня на християнското семейство четвъртокласници от Трето основно училище „Димитър Талев“ гостуваха в ефира на Радио Благоевград . Възпитаниците на Николай Михов – преподавател по религия в учебното заведение, разказаха за историята на празника и посланията, които той носи. „Изключително лесно се преподава религия на малки деца, защото, за щастие,..
През последните години политическото говорене у нас става все по-неслушаемо, защото отдавна вече медийните аудитории и публиката го възприемат като демагогско, лъжливо, като послания, на които не може да се вярва. Това означава, че една от най-важните тенденции по отношение на говора на политиците е, че фактите и логиката са изместени от стила на..