„Разказ, в който суетата е отстранена с радикална жестокост и в който безмилостно липсва „голямата” история на венценосците и христоматийните събития. Историята на болящия свят е минимализирана докрай. Тя е история не на разпиляването и даже не на разгръщането, а на събирането. На малкото онова, което единствено има смисъл да остане: драскотината по кожата на мрака, от която кърви, но и свети: „Нека да възпеем белега. / По белезите ще ги назовете”...
Истинското е в копаенето, в търсенето на гласовете на мълчанието и „гласовете на премълчаните”. В концентрата на всичко това. С радикално отсичане на „големите разкази”, на публичните труфила, на ерудитските натрупвания, на всичко, което ни дърпа към разните си центрове на декларирана важност: „Много” / не е името / на спасението. / Сграбчих точката”.
Езикът „изтънява” там. Говоренето е все по-пестеливо, краткословието дири пълнотата на мълчанията. Защото задачата е да се прочете историята през „плавната инволюция / на нейния подпис”. Историята на света, който ме боли.
Една история, изтъкана от неразбирания, включително неразбиране на нищото, важно е да се види, което неразбиране е навярно едно от най-истинските имена на живота. История, в която именно най-същественото е „някой да ме прочете, / някой да ме призове, / някой да ме познае” – докато потъвам в мрака“. Защото това е същинската история. Говорим за познание, което, поради липса на думи, определяме като „мъдрост”. В нея „няма бъдеще”, наистина, и „миналото / се смалява”. Там има само настояще, снело в себе си всички темпорални измерения.
Валентин Дишев много спокойно, някак стряскащо всекидневно навлиза в това пространство, чийто реален регистър е тишината. Тихото говорене, тихото чуване, тихото вживяване, тихата болка, ако щете, която обаче не е поплак, а поезия. Навлиза в пространството на мъдрото смирение, което обаче е много далеч от примирението или пък отчаянието. Напротив.
То е жаден стремеж: „тихо / да свети / тихо / да сълзи / да се стече / да ме втъче / да отекне”. И да си. Да събереш белезите си и да се събереш в тях. Да драснеш с нокътя си бразда, да сложиш дума, да стигне тя до някого и да остане в него. Да стане поезия, да бъдеш поезия: поезията, която съставя света. Това е единственият сериозен исторически път „да се завърнеш към името си”, да влезеш в него. И стига.“, така проф. Георги Каприев описва пътуването и гледната точка на Валентин Дишев, която той разгръща пред читателя и в новата си книга „Янус“.
Можете да чуете интервюто на Силвия Домозетска с Валентин Дишев, интервю, посветено на “Янус“, прозвучало в предаването на Радио Благоевград за култура Арт сезони":
„Преди една година поех отговорната задача да ръководя най-голямото горско предприятие в страната с най-много териториални поделения. Бях наясно със ситуацията, но бях изненадан от няколко предизвикателства, които се наложи бързо да преодолея. На първо място това бе тежкото финансово състояние на предприятието. На второ - организационната структура...
Баня ще отбележи своя празник на 6 юли. Видео-послания са изпратили десетки жители от селото, които са извън страната, но милеят за родното си гнездо. Това е инициативата ,,Я кажи ми, облаче ле бяло", която се прави за първи път. “Кратките послания от мястото, на което се намират, ще докосне всички, за да бъдeм заедно и да обединим..
Какви са политическите перспективи пред страната, след като не бе избрано правителство с първия мандат на ГЕРБ-СДС? Има ли възможност 50-то юбилейно Народно събрание да излъчи редовен кабинет? Какви са причините и последиците от трусовете в някои от парламентарнопредставените партии – ДПС, БСП и “Величие”? Какви са актуалните законодателни инициативи..
Краище е сравнително непознат район за повечето българи. 70% от тази физикогеографска и историко-географска област е на българска територия, друга част е в Сърбия и съвсем малка - в Северна Македония. „ И след като видях колко много красоти, след като се запознах с толкова много археологически находки от древни и средновековни времена, реших да..
Село Раждавица е домакин на първия фестивал на документалното и пълнометражно кино „Раждавица филм фест“. Фестивалът ще бъде открит на първи юли в 20.00 часа и ще продължи до седми юли. Началото слага филмът „ТАМ“ на режисьора Богдан Дарев , който живее в град Сиатъл, САЩ. След 23 години в емиграция, срещите и преживяванията от първото си..
„Погледни ме в очите“ е най-новата песен на MINNA и Поли Богданова. Песента се появи в началото на тази седница, та 24 юни и вече се радва на многобройни полоьителни отзиви. Идеята за колаборацията е на Поли. Зедно с MINNA пишат текста на песента, а музиката и аранжиментът са дело на БРАТЯТА. Песента е сполучлива комбинация между ка съвременно..
Изложба „Свет като цвет“ ще бъде открита на 2 юли в залите на Регионален исторически музей – Благоевград. Картините са дело на Светлана Костова, която през последните десетилетия популяризира българските народни шевици, като ги пресъздава не по традиционния начин - с игла и конец, а чрез рисуване. "За мен българските народни шевици са като..
Разкъсана облачност
Променлива облачност; възможно е да превали
Предимно облачно