„Разказ, в който суетата е отстранена с радикална жестокост и в който безмилостно липсва „голямата” история на венценосците и христоматийните събития. Историята на болящия свят е минимализирана докрай. Тя е история не на разпиляването и даже не на разгръщането, а на събирането. На малкото онова, което единствено има смисъл да остане: драскотината по кожата на мрака, от която кърви, но и свети: „Нека да възпеем белега. / По белезите ще ги назовете”...
Истинското е в копаенето, в търсенето на гласовете на мълчанието и „гласовете на премълчаните”. В концентрата на всичко това. С радикално отсичане на „големите разкази”, на публичните труфила, на ерудитските натрупвания, на всичко, което ни дърпа към разните си центрове на декларирана важност: „Много” / не е името / на спасението. / Сграбчих точката”.
Езикът „изтънява” там. Говоренето е все по-пестеливо, краткословието дири пълнотата на мълчанията. Защото задачата е да се прочете историята през „плавната инволюция / на нейния подпис”. Историята на света, който ме боли.
Една история, изтъкана от неразбирания, включително неразбиране на нищото, важно е да се види, което неразбиране е навярно едно от най-истинските имена на живота. История, в която именно най-същественото е „някой да ме прочете, / някой да ме призове, / някой да ме познае” – докато потъвам в мрака“. Защото това е същинската история. Говорим за познание, което, поради липса на думи, определяме като „мъдрост”. В нея „няма бъдеще”, наистина, и „миналото / се смалява”. Там има само настояще, снело в себе си всички темпорални измерения.
Валентин Дишев много спокойно, някак стряскащо всекидневно навлиза в това пространство, чийто реален регистър е тишината. Тихото говорене, тихото чуване, тихото вживяване, тихата болка, ако щете, която обаче не е поплак, а поезия. Навлиза в пространството на мъдрото смирение, което обаче е много далеч от примирението или пък отчаянието. Напротив.
То е жаден стремеж: „тихо / да свети / тихо / да сълзи / да се стече / да ме втъче / да отекне”. И да си. Да събереш белезите си и да се събереш в тях. Да драснеш с нокътя си бразда, да сложиш дума, да стигне тя до някого и да остане в него. Да стане поезия, да бъдеш поезия: поезията, която съставя света. Това е единственият сериозен исторически път „да се завърнеш към името си”, да влезеш в него. И стига.“, така проф. Георги Каприев описва пътуването и гледната точка на Валентин Дишев, която той разгръща пред читателя и в новата си книга „Янус“.
Можете да чуете интервюто на Силвия Домозетска с Валентин Дишев, интервю, посветено на “Янус“, прозвучало в предаването на Радио Благоевград за култура Арт сезони":
Съдебен състав на Административен съд-Благоевград допусна и отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по така наречения казус „френска безработица“. То е направено по искане на адвокатската кантора на адвокат Илко Стоянов. Причината е,че по едни и същи казуси в различните съдилища на страната съдебните състави се произнасят различно..
Зеленината има изключително голямо приложение в градска среда. Тя със своята листна маса помага за поемането на праха, спомага за поддържане на чист въздух, помага и със своята естетика, разбира се. Трябва да се знае, че всяко дърво е жив организъм. И то се засажда, расте, добива зрялост и в един момент остарява, неговият живот не е безкраен. Много..
Дипломатът и съпредседател на Атлантическия съвет Иван Анчев, изрази дълбоко притеснение от формата на преговорите в Рияд, при които „много важна част от пъзела – Украйна и Европа – не присъства на срещата“. В интервю за Радио Благоевград той подчерта, че „няма как две държави да решават съдбата на трета, без нейното участие, особено когато тя е..
Ученичката от ОУ "Христо Ботев" в село Самораново, община Дупница Михаела Радева реши първият ѝ самостоятелен концерт да бъде с благотворителна цел, събраните пари тя и нейното семейство ще дарят на дете в нужда. Михаела е на 13 години, а на цигулка свири от 5-годишна – досега винаги пред публика излиза с ансамбъла, с който репетира...
В неделя в читалище „Пробуда – 1919“ в град Кочериново се проведе благотворителна изложба. Своите картини представиха две местни художнички – Вергиния Карашка и Николета Василева. С изобразително изкуство Вергиния се занимава още от малка, а учител ѝ е бил Огнян Механджийски. „Обичам много да рисувам. С това уплътнявам времето си. Вдъхва ми..
Снежанка Филчева е автор на книгите „От копче до балтон“, „Бягство“, „Да оставиш следа“ и „Орисани“. Тя е един от съставителите на сборника „Народни художествени занаяти от Македонския край“, освен това е самоук художник, който има зад гърба си участия в редица изложби. Нищо, свързано с изкуство, не й е чуждо, като владее не само старите занаяти,..
Цените на основните стоки продължават да растат, а причините за това не са само външни фактори. Според председателя на партия МИР, Симеон Славчев, основният проблем е спекулата, липсата на регулации и недостатъчната подкрепа за българските производители. В интервю за Радио Благоевград той представи конкретни решения за справяне с проблема. Една от..
Предимно облачно
Мокър сняг
Значителна облачност със сняг
Сняг
Променлива облачност; възможно е да превали сняг