Можеше ли да се избегне инцидентът в новостроящия се тунел "Железница", при който пострадаха трима работници? Наясно ли е фирмата-изпълнител на съоръжението с геологията в участъка и колко непредсказуеми са земните пластове? Какви укрепителни дейности се извършват в района на срутването и ще се наложи ли технологична промяна в прокопаването на тунела?
Кореспондентът на БНР Кети Тренчева потърси отговорите от изпълнителния директор на "Джи Пи Груп" Стефан Тотев и специалистът по геология проф. Николай Добрев от БАН, който при предварителните проучвания е констатирал няколко разлома и опасност от водни пробиви, чуйте звуковия файл – >
Участъкът от изграждащия се 2-километров тунел „Железница“ е изключително сложен като терен и структура на земята. Силната влага от дъждовете е причината 6 кубика от ронливата скала да се стовари върху хората. Това заяви изпълнителният директор на фирмата-изпълнител на съоръжението Стефан Тотев.
15 строители са били на смяна в участъка на тунел „Железница“, по време на срутването на скалата, която затрупа трима работника. Колегите им на практика са ги извадили изпод тоновете земна и скална маса. Към момента проверката на няколко институции, включително и на експертите от фирмата-изпълнител не е открила технологична или човешка грешка, каза изпълнителният директор на тунел „Железница“: „Вследствие на лошата геология. Колегите са си спазили абсолютно на 100% технологията на работа, процесът е спазен, взети са всички мерки, няма човешка грешка“.
По предписание на проектанта и експерти-геолози са предприети действия за укрепване на опасния участък, който е на 560 метра в южната тръба.
„Допълнително укрепване, 35 кубика бетон са положени през нощта…Участъкът вече е укрепен, следва да се направи един тръбен чадър, комисия има от ДНСК и експерти, която ще провери това, което е предписано от проектанта и евентуално, ако всичко е наред, ще ни разреши да продължим в съответната тръба работа“, каза още Стефан Тотев.
"В участъка има разломни зони, които са установени по време на предварителните проучвания. Една такава зона има в южната част, която пресича косо тунела, тя се състои от няколко такива структура, те са уловени по време на включванията. В тях има натрошен смлян материал, който се подхранва от валежите и водата навлиза в дълбочина. Когато се навлиза в такава зона, трябва да се работи много внимателно и да се търси мнението на специалисти. Трябва да се правят много внимателно предварителни проучвания, на всеки завой да се правят по-дълги просондирания и да се вземе предвид че там може да се натрупва вода и тя трябва да се дренира." – каза проф. Николай Добрев от БАН.
Продължават дебатите около представения проектобюджет от служебното правителство за 2025-та година. Има много спорове около завишените приходи, които трябва да се получат, както и около доста завишената разходна част. Още през пролетта на годината предишният парламент гласува завишени разходи за системата на МВР, както и за армията. В сегашната..
Храненето, не само като процес за биологично поддържане на организма, а и като култура и социално общуване – тази гледна точна предложи на слушателите на Радио Благоевград доц. д-р Евгения Благоева, преподавател в департамента „Антропология“ на Нов български университет. „ Това е много важно, че храненето винаги е едно сътрапезничество. Не..
Второто издание на „Раждавица филм фест“ ще се проведе от 29 юни до 5 юли 2025 година – това съобщи за Радио Благоевград Анатоли Костов, един от организаторите на фестивала. Темата е „Пътят на водата“, като се запазва основната цел на фестивала - популяризиране на независими творци, на авторски късометражни, игрални и документални филми - както..
Ученичката Любомира Ангелова от Профилирана гимназия "Пейо К. Яворов" в Петрич, бе отличена с грамота в инициативата "Човек на годината" за 2024 на Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека и защитата им. Дванадесетокласничката участва и инициира редица благотворителни прояви. „Всичко започна, когато едно бездомно куче..
„Да откриеш Софроний” е третата книга от авторската поредица на Искрен Красимиров, посветена на българските национални герои. Според автора Софроний е личност, която често остава в сянката на по-популярни герои от епохата. Със своя изследователски хъс и увлекателен разказ, Искрен Красимиров търси отговор на въпроса: Кой всъщност е Софроний и каква..
На 22 декември 1997 г. българската литературна общественост загуби Александър Геров . Пламен Дойнов озаглави книгата си, посветена на Александър Геров "Поезия и познание" и това със сигурност е едно от най-точните описания на същината на творчеството на Геров, неговия принос и значимостта му. Предлагаме ви да чуете как Александър Геров чете..
В дните преди Рождество е добре да си припомним ролята на Българската екзархия в усилието за раждането на българската нация. Предлагаме ви да чуете разказа на проф. Лизбет Любенова, прозвучал в поредното издание на предаването "Изгрей зора":