Изложба по случай 24 май е експонирана в общинския парламент в столицата на Черна Гора

По случай 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост в залата на общинския парламент на столицата Подгорица, Посолството на Република България в Черна гора организира  представянето на изложбата „Книги, посоки, публики“ на Националната библиотеката "Св. Св. Кирил и Методий".

Изложбата беше открита официално от българският посланик в Черна гора, д-р Меглена Плугчиева и кмета на град Подгорица д-р Иван Вукович, в присъствието само на журналисти, предвид все още действащите ограничителни мерки във връзка с вируса Covid-19.

Изложбата се състои от 16 цветни постера, отпечатани на пенокартон, с размери 70 х 100 см. Тя представя пред различни публики на територията на Република България и други европейски страни богатството на колекциите от ръкописи, старопечатни книги, документи от  епохата на Българското възраждане и арабографична литература от фондовете на Националната библиотеката "Св. св. Кирил и Методий".

Славянските и други чуждоезични ръкописи са представени от най-ранните паметници, достигнали до нас през вековете. Сред тях са Енинският апостол от края на Х-началото на ХІ в., Добрейшовото четириевангелие от началото на ХІІІ в. и палимпсестния Драготин апостол и миней от края на 12 век. Блясъкът и хармонията на калиграфското изкуство се отразяват в някои от най-богато украсените представители на ръкописната традиция на православието чрез изящно декорирани гръцки и славянски паметници. Не са пропуснати и знакови за българската култура книги като Първият Софрониев препис на История славянобългарска от Паисий Хилендарски, изписан в Котел през 1765 г. Чрез екземпляри от най-ранните издания на славянската печатна книга на Балканите можем да проследим непрекъснатата традиция и духовност на южните славяни, съхранила народностната идентичност през вековете. Сред тях са: Четириевангелие на Макарий от 1512 г., Часословец на Яков Крайков, Абагар на епископ Филип Станиславов, предопределили по-късно и появата на първата печатна книга на новобългарски език – „Неделник” на Софроний Врачански и първият български светски буквар на д-р Петър Берон – „Рибният буквар”. Включени са и други редки чуждоезични книги: Световната хроника на Хартман Шедел от 1493 г., първият печатен славянски буквар на говорим език, отпечатан през 1561 г. с глаголица и др.

Документите от епохата на Българското възраждане представят последователно просветното дело чрез материали за Габровската гимназия и завещанието на Евлоги Георгиев, с което богатият родолюбец дарява средства за построяване и издръжка на университет в родината му. Експонирани са писма на видните търговци братя Робеви и Христо Тъпчилещов. Впечатляват портретната фотография на княз Александър І Батенберг, манифеста на цар Фердинанд І за обявяване на Балканската война и личният бележник на поета революционер Пейо Яворов.

Арабографичната книжнина излага преписи на творби от ранни арабски автори, художествено изработени персийски ръкописи, както и редки старопечатни издания на османотурски език. В Националната библиотека се съхранява третата по значение в света сбирка от османски документи. Особено ценни за българската история  са бератът на султан Абдул Азиз за утвърждаването на избрания видински митрополит Антим І за пръв български екзарх, както и ферманът за откриване на първата българска фабрика на Добри Желязков от град Сливен.

В три отделни текстови табла е изложена кратка информация за колекциите към трите специални отдела на направление "Опазване на ръкописно-документалното наследство" – отдел "Ръкописи и старопечатни книги", отдел "Български исторически архив" и отдел "Ориенталски сбирки".

Изложбата е гостувала в Унгария, Словакия, Северна Македония, Хърватия и др.