Разпространението на коронавирус се превърна в глобална пандемия. Пътуванията спряха, границите се затварят, а стотици милиони хора по целия свят са под карантина.
Глобализацията създаде условия за разпространението на коронавируса, твърди Николай Балтов, докторант по социология към УНСС:
„Парадоксалното е че именно тази свързаност предполага да се реши проблемът. На международно ниво има редици организации. Може би най-ярък пример е СЗО, която всъщност е продукт на глобализацията. Изключително много лаборатории, научни центрове и т.н. си сътрудничат по въпроси за разрешаването на кризата. В този смисъл трябва да кажем две неща. Първото, че да, има затваряне, всяка страна се затваря, но затварянето е физическо. Затварят се граници, ограничава се движение и така нататък, което предполага физическо дистанциране, но паралелно с това протичат други процеси на много по-голямо сътрудничество – в научни центрове и организации. Наблюдават се два процеса, но глобализацията не е спряла“.
Сценариите за развитието на обществените и социалните процеси са няколко. Според социологическата теория при проблемна ситуация има около пет вида възможни адаптации.
„Единият тип е иновация. Това означава да можем да свикнем с новата ситуация. Да се придържаме към целите, които трябва да постигаме в живота като подменяме средствата. Този тип адаптация го виждаме добре в училищата. Иновацията не винаги има позитивни измерения. Очаквам колкото повече продължи кризата, толкова повече компании, които не са имали проблеми, да почнат да имат проблеми и да бъдат придобивани от големи компании- хищници, каквото всъщност вече прави Китай на международните пазари. Има вариант да се конформираме със ситуацията. Тук могат да се експлицират хората, които остават без работа и рисковите групи от хора, които разчитат на помощите сега известно време“, коментира Николай Балтов.
Другите адаптации към ситуацията са чрез социално недоволство, оттегляне и институциите да спрат да изпълняват своите действия, допълва още Балтов.
От всяка ситуация, от всяка криза, следва да се изведе поука, смята още докторантът в катедра „Икономическа социология“ към УНСС:
„Светът трябва да види условията, в които се роди този вирус, а именно тоталитарната система. Според мен, в демократична система с установяването на този вирус мисля, че щеше да бъде изолиран в рамките на самата държава. Ние трябва да пазим демокрацията, защото в демократични условия този вирус би се родил, но не би се разпространил“.
Чуйте интервюто с Николай Балтов =>Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..