Доц. д-р Константин Тюфекчиев е преподавател в Югозападния университет "Неофит Рилски" – Благоевград, ръководител е на Лабораторията за дистанционни методи за мониторинг на околната среда. Лабораторията е една от най-модерните в България. Преподаваните от доц. Тюфекчиев дисциплини са: Опазване на биологичното разнообразие, Биогеография, Екологични основи на стопанисването на горските екосистеми, Проблеми на устойчивото развитие, Управление на защитени територии, Горско стопанство. Научните му интереси са свързани с опазване на околната среда, в т.ч. биологично разнообразие, консервационна природозащита; устойчиво развитие; лесовъдство, в т.ч. степени на натоварване на горските екосистеми.
"Още преди 12-13 години, може би и 15, аз предупреждавах моите студенти, че може би реално опасността от изчезване на човешкия род е свързана с появата на супер вирус. Самият процес на промяна на климата, дали ще бъде по-топло или по-студено не е толкова проблематично за оцеляването на човешкия род, тъй като човекът ще успее да се приспособи, да промени природната среда, но да елиминира вирусите – не." – това каза за Радио Благоевград доц. Тюфекчиев и беше категоричен, че коронавирусът е едно от поредните доказателства за развитието на по-низшите организми, които се толерират заради това, което ние хората днес правим със замърсяването на околната среда, с промяната на климата, и съответно ускоряваме темпото на развие на по-низшите организми за разлика от висшите, които пък стават по-уязвими.
"Появата на вируси при човека е аналогично на появата на епизоотии в популациите от животни. Където има пик в популациите, пренаселеност, има съответно бързо развитие на болестите и намаление на числеността на вида." – каза доц. Тюфекчиев. По думите му, още преди около 30 години учените са алармирали за възможната поява на супер вирус. "Ако не регулираме разпространението на човешкия род равномерно на територията на планетата, да няма такива свръхконцентрации на хора и съответно ако не променим отношението си към природата, ползването на ресурсите и темповете на усвояване на тези ресурси – ние ще имаме голям проблем със супер вирус!"
Доц. Тюфекчиев е солидарен с мнението на д-р Енрик Сала за The Independent: „Абсолютно съм сигурен, че в бъдеще ще има повече такива заболявания, ако продължим с нашите практики за унищожаване на природния свят, обезлесяването и улавяне на диви животни като домашни любимци или за храна и лекарства. Нашите много разнообразни екосистеми са пълни с много видове диви животни, растения, гъби и бактерии. Всичко това биологично разнообразие съдържа уникални вируси.“
Споделяйки мнението на д-р Енрик Скала в социалните мрежи доц. Тюфекчиев написа:
Това ще бъде последното ми качване на публикация по проблема с коронавируса, не защото не са прецизни, а защото показват части от надводната и подводната зони на "айсберга". Те доказват в голяма степен връзката на човешкото здраве с екосистемите и това е достатъчно да накара човечеството да тръгне по друг път, но не разкриват цялата картина. Все още човекът няма необходимия потенциал да разбере в дълбочина този космос от обекти и взаимодействията им дори само на естествените процеси на еволюция, а камо ли повлияна от човешките действия. Не можах да намеря публикации, например, как променяната от човека природна среда влияе върху дивите, а защо не и питомните животни, които съжителстват с патогени. Как стресът, който изживяват, влияе върху жизнеността, биологичното разнообразие, активността на потенциалните патогени, а някъде там е "заровено кучето". Разбира се, има и още много тъмни зони в този "космос", които влияят на тези процеси. Да не говорим за разклатеното човешко здраве, пак заради откъсването от природата и замърсяването на организма ни.
Затова спирам, с надеждата, че човекът най-после ЩЕ СЕ СПРЕ!
Интервюто с доц. д-р Константин Тюфекчиев можете да чуете в звуковия файл – >
Снежанка Филчева е автор на книгите „От копче до балтон“, „Бягство“, „Да оставиш следа“ и „Орисани“. Тя е един от съставителите на сборника „Народни художествени занаяти от Македонския край“, освен това е самоук художник, който има зад гърба си участия в редица изложби. Нищо, свързано с изкуство, не й е чуждо, като владее не само старите занаяти,..
Цените на основните стоки продължават да растат, а причините за това не са само външни фактори. Според председателя на партия МИР, Симеон Славчев, основният проблем е спекулата, липсата на регулации и недостатъчната подкрепа за българските производители. В интервю за Радио Благоевград той представи конкретни решения за справяне с проблема. Една от..
Цените на храните – защо растат и как могат да бъдат овладени? Темата бе сред акцентите в предаването “Събития и личности”. Ръстът на цените на храните остава една от най-големите тревоги за българските потребители. В интервю за Радио Благоевград, Иван Христанов, който е лидер на “Единение” и бивш зам.-министър на земеделието и храните, анализира..
На празника на виното и любовта потърсихме поетесата Маргарита Петкова, за да разговаряме с нея за любовта във всичките и измерения. Дамата на българската поезия има издадени над 20 стихосбирки и основният климат в тях е както тя казва любовта. На дълго и на широко обсъдихме любовта, но съветът, който даде беше уникален - когато ви се случи любов..
В зала "Временни изложби" на Регионален исторически музей - Благоевград всички посетители могат да се докоснат до творчеството на един от най-големите съвременни български художници Кеазим Исинов, когото загубихме преди 2 години. В изложбата в негова памет, озаглавена "Спомен за Кей", са представени над 20 творби, като освен картини от музейната..
Окръжен съд-Кюстендил стартира кампания срещу насилието и психическия тормоз сред учениците. Тя под мотото "Да не се нападаме! Да си помагаме!" и се реализира с подкрепата на Регионалното управление по образованието и е част от образователната програма на Висшия съдебен съвет и Министерството на образованието и науката. Кампанията е вдъхновена..
С факелно шествие и спектакъл под надслов „Живея! Строя! Красота творя!“ ПГСАГ „Васил Левски“ Благоевград отбеляза своя рожден ден. Зала „Яворов“ беше препълнена от настоящи и бивши ученици, учители, директори, много гости, между които кметът на община Благоевград Методи Байкушев и Ивайло Златанов, началник на РУО в Благоевград. Имаше много..