Тук съм живял и тук живеят мечтите ми

Чужденецo, тази е,

тази е моята родина,

тук съм живял и тук живеят мечтите ми.

  Тези думи на Пабло Неруда, така красиво изречени, са в началото и в центъра на новия роман на Исабел Алиенде „Цвят продълговат в морето”, който излезе на българския книжен пазар в едно и също време със световната премиера. Именно личността на чилийския поет, когото авторката е познавала и с когото прави интервю през 1973 г., оставя знак: както върху заглавието (също цитат от него), така и в цялостната тъкан на произведението, в което присъства и като герой.

  „В тези дни издъхна Пабло Неруда – пише Алиенде. – Военният преврат бе кулминация на най-ужасните му страхове, не можа да понесе станалото и здравословното му състояние внезапно се влоши. Докато го откарваха в линейка до клиника в Сантяго, военните обискираха жилището му, преровиха книжата му и изпотъпкаха колекциите му от бутилки, мидени черупки и раковини, търсийки оръжия и революционери.”

  При поражението на републиканските сили в Гражданската война в Испания хиляди испанци поемат пътя на изгнаничеството, прекосяват Пиренеите и се отправят към Франция. Оттам около две хиляди бежанци – сред тях и младият лекар Виктор Далмау и пианистката Росер Бругера, тласнати от обстоятелствата да сключат набързо фиктивен брак - биват качени на пригоден за пасажери товарен кораб и закарани в Чили. В увлекателния ритъм на повествованието се редуват мирни промеждутъци с етапи на страдания, на срещи и раздели. Следват още плавания, нови пристанища и нови прокуждания. Пред читателя се разгръщат исторически събития от различни краища на света в периода 1938-1994 г. 

  Преводът е на Маня Костова.

  В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска с Кремена Димитрова, директор „Маркетинг и PR” на едно от най-известните издателства у нас, за романа „Цвят продълговат в морето”, който е излъчен в предаването за изкуство и култура „Арт сезони” на Радио Благоевград.

Исабел Алиенде е родена на 2 август 1942 г. в Перу. Десет години от своя живот посвещава на журналистиката в родината си. Емигрира във Венесуела, където работи във в. „Ел Насионал“ до 1984 г.

Преподава литература в престижни университети в САЩ и пише романи, статии, хумористични книги, пиеси и произведения за деца. Смята се, че е най-добрата латиноамериканска авторка на всички времена, и я сравняват единствено с Габриел Гарсия Маркес като мащабност на повествованието и богатство на езика. Сред световноизвестните ѝ книги са трилогията „Къщата на духовете“ (1982), „Дъщеря на съдбата“ (1999) и „Портрет в сепия“ (2000), „Ева Луна“ (1987) и „Приказки за Ева Луна“ (1989), „За любовта и сянката“ (1985), „Паула“ (1994) и много други. Исабел Алиенде е носителка на Националната награда за литература на Чили за 2010 г.