Празникът Банго Васил е известен като "ромската Нова Година". Традиционно се празнува три дни – от 13 до 15 януари. 14 януари обаче е най-важният ден, тогава от най-голямо значение е първият гост в къщата. Смята се, че какъвто човек прекрачи пръв прага на дома, такава ще бъде и цялата Нова година. На този празник от изключителна важност е какво ще се сложи на трапезата. В следобедната програма на Радио Благоевград на 14 януари представихме три дами от ромския етнос.
„Помня още като бях малка и майка ми приготвяше сарми, баници, колеха пуйки и ги пълнеха с ориз“, споделя Тодорка.
Трапезата не се вдига през цялата нощ. Смята се, че това носи берекет. Важно място в празника заема и сурвакането. Сурвакарите пожелават здраве, плодородие и късмет. Както и в българската традиция сурвакарите се даряват със сушени плодове, бонбони или пари.
„Спомням си как отивах да сурваткам сутринта в 6 часа“, спомня си още Тодорка.
„Някои си пожелават здраве, берекет, да е по-плодородна годината“, допълва я Недялка.
Освен ромите, в Русия, Сърбия, Черна гора и Македония, също посрещат Нова година по стария Юлиански календар- на14 януари.
„Тази традиция да празнуваме днес идва от бабите, от старите, от прабабите, от старото поколение“, разсъждават трите дами- Тодорка, Искра и Недялка от Благоевград.
При различните етнически групи роми, наименованието и обичаите на празника са различни. Легендите преминават една в друга и раждат митологията, към която ромите се придържат. Според някои легенди Банго Васил е овчар, реална личност, който спасил ромски деца от удавяне.
„Никой не го познава. Никой не го е виждал, просто традицията повелява да вярваме в него“, отговарят ромките на въпроса кой е Банго Васил.
Василеца е следващият най-почитан празник от ромите след Гергьовден.
Ромската веселба е всеизвестна макар празникът Банго Васил в Благоевград да не се почита по традиционния начин, ромите споделят, че задължително ще сложат празнична трапеза, а на оркестъра не му е нужна репетиция.
Чуйте звуковия файл:
Има неотчетени преференции при изборите за Народно събрание - това е един от изводите при проверките, които правят представителите на Демократичния център в момента. Само в някои от избирателните райони, включително и в Благоевградския избирателен район неотчетените преференции са 11 905 броя. Повече от 800 са в Благоевградския избирателен район...
180 години се навършват от построяването на православния храм „Свето Въведение Богородично“ в благоевградския възрожденски квартал „Вароша“. По този повод в Регионалния музей ще бъде открита изложба. На 21 ноември, в Деня на християнското семейство и на патронния празник на храма - Въведение Богородично ще бъде открита музейната..
Целият бранш вече е в последните фази на подготовка за зимния сезон. Това каза за Радио Благоевград Малин Бистрин, председател на Съюза на туристическия бизнес в Банско. „ Резервациите за зимния сезон са в две фази, като първата е през ранната есен, когато се записват основно чуждестранните туристи и фенове на Банско. Те правят своите..
Подписка от над 200 души, писма до десетки институции и срещи с отговорните лица е направила заради безводието в село Стоб Венцислава Венчова. „Проблемът с липсата на вода в селото не е от вчера, а е от десетки години и все още решение на проблема няма, а напротив, нещата се задълбочават, защото не само през лятото, но и сега, през зимния..
Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом след президентските избори в САЩ даде силен тласък на криптопазара. Само за няколко дни цената на биткойн се е повишила рязко и в момента заема първа позиция по пазарна капитализация. „Щатитe обявиха, че ще изградят така наречения биткойн стратегически резерв. Това означава, че правителството на САЩ..
В рубриката „Старите нови занаяти“ по традиция представяме творци, които използват креативността си и дарбите, за да възродят и дадат нов облик на стар занаят. В миналото техниката на рисуването върху коприна се е наричало батик и започва още в Китай. След това се пренася в Япония, Централна Азия, Средният Изток и Индия – това е пътят на..
Може ли Шекспир да ни говори смислено в наши дни, така че да го разберем и по-често да посягаме към неговите текстове? Оказва се, че е възможно и точно това ни доказват студентите от Катедрата по германистика и романистика в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Ивана Стойчева, София Лазарова, Димитър Ников и техните преподаватели д-р Елена Калъпсъзова и д-р Яна..