Ексклузивно пред Радио Благоевград: боец от кюрдските "Сили за защита на народа" за войната в Сирия

Турската военна офанзива срещу кюрдските военни формирования в Сирия в последните седмици се превърна в световна тема номер 1, а Сирия отново е димяща развалина.

„Ситуацията сега е много трудна, защото турското правителство реши да нахлуе и унищожи всичко, което беше постигнато през последните две години“, казва Клаудио. „Сега, когато местните най-после би трябвало да си отпочинат и да живеят в мир, идва тази турска агресия. Над 700 членове на ИДИЛ избягаха от нашите затвори, защото имаше турска атака. Искам да подчертая, че аз и моите бойни другари – мъже и жени, се борихме за благото на целия свят, като унищожихме Халифата на ИДИЛ, а много от теротистите заключихме в затвори. Сега отново сме изправени пред война. Голяма част от терористите са все още в затворите, но тази турска инвазия би могла да допринесе за възраждането на ИДИЛ“, казва с притеснение 32-годишният италианец, който преди две години се сблъсква отблизо в Сирия с болката, страха, смъртта и загубата на близки приятели. Той е един от 1500-те чужди бойци, сражаващи се на страната на кюрдите в Северна Сирия. През последните десет години посещава редица конфликтни зони като журналист. Той не спира да вярва в мира и диалога, затова печели и много награди в конкурси за дипломация. Отразява войната в Сирия от 2015 година, а през 2017-а заминава като доброволец, след като ситуацията с ИДИЛ става неконтолируема. „Това е израз на солидарност. Дойде момент, в който политическият диалог вече не беше достатъчен. Когато някой насилства над милиони невинни хора, аз не мога да съм безучастен“, категоричен е Клаудио и затова избира да замени микрофона с автомат.

- Общуваш ли с хора, които са в Сирия и как изглежда ситуацията през техния поглед?

В контакт съм както с местното цивилно население, така и с част от бунтовническата група. Не директно с хората, които са на фронтовата линия, защото те водят военни действия. Като цяло ситуацията е такава, че местните масово напускат военната зона. Но има и такива, които останаха и решиха да защитят домовете си, и да отговорят на огъня на Турция. Когато говорим за Северна Сирия, трябва да кажем, че хората са много мотивирани. През техните очи ситуацията днес е равна на трагедия. Представете си, че след война най-после има мир, най-после има обявена победа над ИДИЛ. Спомнете си, само преди няколко месеца, през март, беше обявен края на ИДИЛ, на „Черния халифат“. Сега, когато местните най-после би трябвало да си отпочинат и да живеят в мир, идва тази турска агресия. Така че представете си как вие бихте се чувствали на тяхно място. Това би ви съкрушило. Това кара голяма част от местните, цивилните хора, да отговорят на вражеските действия.

- Как ти ще коментираш военните действия?

Според мен планът на Турция винаги е бил да нахлуе в северната част на Сирия. Те не могат да приемат като цяло кюрдите. Тук искам да подчертая, че кюрдските демократични сили SDF включват и християни, както и араби. Така че този удар не е само към кюрдите, както те го представят. Целта им е да унищожат целия този нов модел на демокрация в Близкия Изток, където жените вече имат същите права, както мъжете. Ние подозирахме, че това може да се случи. През 2017 година, когато бях в Ракка, още тогава подозирахме, че Америка в един момент би могла да ни предаде. Но не очаквахме да е толкова скоро. Така или иначе обаче знаехме, че ще се случи и се подготвяхме за подобна ситуация. Проблемът е, че това разедини кюрдските военни редици, а турската армия е втората най-голяма по численост в НАТО. Те имат всичко необходимо, както и ракетни установки, а ние нямаме. Американците ни оборудваха с някои неща, но сега те се оттеглиха. В момента не разполагаме дори с обикновена логистика.

- Какъв ще бъде резултатът от тази война?

Очакванията на Турция са да унищожат силите на кюрдите 30 км. навътре в територията на Сирия и да създадат „буферна зона“, както те я наричат. Те искат там да настанят бежанци от други части на Сирия. Не мислите ли, че това е налудничаво? Те реално няма да преместват бежанци, а ще създадат нови бежанци. Това е етническо прочистване на кюрдите. Това, от което Турция се притеснява, са въстания на нейна територия в Югоизточните части около Диарбекир и Суруч, както се случи в Северна Сирия. Но реалността е, че те репресират населението в източната част на Турция. Това е не само заради настоящата ситуацията в Сирия, те са го правили и много преди това.

- Т.е. тази мирна зона, която те искат да създадат, не е реалната причина?

Спомняте ли си името на военната операция на Турция в Сирия? Те използваха удобното и приемливо име „Маслинова клонка“, след това „Мирна пролет“. Всички сами можем да видим каква реално е ситуацията – нелегална търговия с оръжия и клане на хора. Трябва много ясно да уточним, че местното население не се бори само срещу Турция, а се опитва да се противопостави на джихадистите и на членовете на ИДИЛ. Действията на Турция не се изразяват само в инвазията им. В последните дни над 700 членове на ИДИЛ избягаха от нашите затвори, защото имаше турска атака. Искам да подчертая, че аз и моите бойни другари – мъже и жени, се борихме за благото на целия свят, като унищожихме Халифата на ИДИЛ, а много от теротистите заключихме в затвори. Сега отново сме изправени пред война. Голяма част от терористите са все още в затворите, но тази турска инвазия би могла да допринесе за възраждането на ИДИЛ. Това е един от големите рискове. Oколо 60 000 души са свързани с Ислямска държава и между 6 000 и 14 000 са тези, които са водили директни военни действия на тяхна страна. Така че няма място на света, където да е безопасно. Когато започна турската инвазия, знаете ли кое е първото нещо, което се случи? Терористите атакуваха Ракка. Бившата столица – сърцето на ИДИЛ, беше нападнато от нововъзродени техни клетки. Точно там, където преди време се борих и успяхме да освободим Ракка, и прочистихме това място от членове на ИДИЛ, сега точно там се случва всичко това. Колко хора умряха за тази идея – 11 000. Девет от тях бяха мои лични приятели, а около 50 бяха мои бойни другари. Те умряха за какво? Ако позволим всичко това да продължи да се случва, ИДИЛ ще се възползва от ситуацията.

- Анкара твърди, че провежда операция срещу тероризма. Каква е истината?

Изглеждам ли ти като терорист? Категорично не съм! Ние се борим срещу ИДИЛ, целият свят го знае, Анкара също го знае, просто не иска да го признае. Един известен турски журналист Джан Дюндар публикува материал за връзката на Турция с ИДИЛ. Сега има сериозни заплахи за живота му и е под защитата на Германия. Това ви го казвам, само за да разберете колко са сериозни нещата. Той беше директор на втория най-голям вестник в Турция – „Джумхуриет“. Целта им е да ни наричат нас терористи, защото не искат да се разбира каква е действителността. Едва ли не изкарват, че тази война е, защото ние сме заплаха за тях. Истината е, че никога не е имало война между Сирия и Турция преди инвазията.

- Ти беше част от YPG, има ли терористи в организацията?

Постъпвайки като член към кюрските „Сили за защита на народа“ (YPG), знаете ли кое е първото нещо, което направихме, когато пленихме членове на ИДИЛ? Отнесохме се към тях по абсолютно нормален начин, като към военнопленници. Един от моите бойни другари залови терорист, който беше ранен и му оказа цялата необходима медицинска помощ. Искахме да бъде подложен на справедлив процес. Дори да не вярвате на това, което казвам, в крайна сметка можете да видите действителността – налице са хиляди затворници, които можехме просто да убием. Разликата е, че не сме като тях. Каква е дефиницията ви за терорист? Нека да напомня, че и Нелсън Мандела е бил определян като терорист.

- Ако не става дума само за борба с тероризма, тогава какви други интереси преследва турското правителство?

Първата причина е геополитическа. Те имат интерес към Близкия Изток. Ердоган вижда себе си като султан на Османската империя и се държи по този начин. Поведението му е такова, не само що се отнася до Сирия, но и по отношение на Гърция и Армения. В едно печатно турско издание е публикувана карта на Турция, която се разпростира в части от Гърция, Армения и Сирия, и пише: „Това са наши легитимни територии“. Така че едната е точно геополитическа, а втората причина е вътрешно-политическа. Имам предвид, че той иска да покаже своята непоколебимост и сила. Но това струва животи.

- Как ще коментираш оттеглянето на Америка от Сирия?

Ние го очаквахме. В книгата, която аз написах, след като се върнах от Сирия, споменах за тази вероятност. И затова се опитахме да осъществим контакт с Русия. Не защото толкова много им имаме доверие, не вярваме и на сирийското правителство на Бараш ал Асад, но не вярваме и на американците. Но се и нуждаем от тях, да спомогнат поне за временно военно примирие. Американците могат да ме обвинят, че съм неблагодарен за всичко, което са направили, но на тях реално не им се налага да воюват с Турция. Достатъчно показателен е фактът, че в момента, в който имаше 100 човека от американската армия в Сирия, Турция прекрати инвазията си.

- Каква ще бъде ролята на Израел и Русия?

През март бях в Русия на дипломатическа мисия, като представител на кюрдите. Домакините бяха много любезни с мен и много обстойно ми разясниха намеренията на Русия. Те искаха да се съюзим със сирийското правителство, запазвайки всичко постигнато до момента. Ние бяхме изцяло готови да им сътрудничим. В крайна сметка целта на Русия беше да ни помогне да убедим сирийското правителство да се съюзи с нас и да установим автономност. Нещо подобно на отделянето на Каталуния в Испания. Що се отнася до Израел – те си играят с нас. Те ни сравняват с евреите. Само че по време на Втората световна война те репресират палестинците, така че ние се доближаваме повече до палестинците, като в случая сме репресирани от Турция. Те си играят с нас и заради икономически причини.

- Колко силни и мотивирани са кюрдите да отговорят на Турция?

Ако вие се намирате в хубавия ви и удобен апартамент в Благоевград или в София,   и някой се опита да ви нападне вас и вашите близки – баща, майка, брат, сестра – естествено, че ще се борите до края. Ще се борите до сетен дъх, защото просто нямате друга алтернатива.

- Има ли местни, цивилни хора, които в предишната война не са взели участие, но сега са готови да хванат оръжие и да бранят домовете си?

Да, много местни поискаха и хванаха оръжие за първи път. Много от тях казаха „не знаем как, но искаме да дадем своя принос“. Защото става въпрос за техните домове, това е тяхната революция. Особено жените, те са много мотивирани, защото тук говорим за Близкия Изток и за възможността мъжете и жените да имат равни права.

- Очаква ли се кюрдска бежанска вълна към Европа?

Според мен отговорът е много прост и той е не. Кюрдският народ се опитва да остане в близост до техния регион, а не да го напуска. В момента около 100 000 човека са напуснали домовете си. Те се преместват към безопасни територии в Сирия, те не искат да живеят в Европа, искат да се борят за страната си. Това не означава, че няма и такива, които ще искат да дойдат в Европа, но не говорим за голям брой хора. В крайна сметка, ако някой бежанец, който е спомогнал за заличаването на ИДИЛ или по някакъв начин е участвал в този процес, ме помоли в Европа за помощ, не бих се поколебал да му я дам. По някакъв начин трябва да им се отблагодарим на тези хора. И докато сме на тази тема, искам да спомена как Ердоган използва ситуацията с бежанците, за да заплашва Европа, особено България и Гърция, защото сте външни граници. „Ние имаме 3.6 милиона бежанци и ако не ни подкрепяте за избиването на кюрди в Северна Сирия, ще им позволим да нахлуят“ – това го отправя като заплаха.

- Каква трябва да бъде реакцията на световните сили и лидери?

Всички европейски държави трябва да имат единна позиция по отношения на сирийските демократични сили и да са им благодарни за това, което са направили срещу „Черния халифат“. Да окажат защита с оръжия, с пари, с медицинска помощ. Има толкова много различни начини. Например Италия преустановява продажбата на оръжия на Турция, така че ембаргото спрямо Турция пак е вид помощ. Вече пет европейски държави правят това. Но най-доброто, което може да се случи, е да настаним европейска войска на местата, на които бяха американците.

- Нуждаете ли се отново от помощта на Америка?

Ако Америка се върне, това ще бъде повратна точна в този конфликт, но не вярвам, че това ще се случи.

- В предишния ни разговор (преди две години) си пожела военният конфликт да приключи и да не се налага да хващаш повече оръжие. Сега би ли заминал отново?

След като веднъж го направих, отново имам намерение да съм част от каузата за свободата на тези хора и битката срещу ИДИЛ. Освен всичко останало, аз съм и журналист, който е експерт по темата и се опитвам да дам гласност за това, което се случва, дори говорейки с теб сега. И в която и държава в Европа да отида се опитвам да направя същото. Пределно ясно е, че сърцето и мислите ми не са тук в момента, а много далеч – на изток.