Проф. Петко Петков: Две думи в българския 19-и век обозначават цели периоди

„Има две думи в българския 19 век, които обозначават цели периоди, цели движения. Първата – и по време и по значение – е „Въпросът“: така се нарича десетилетното българско усилие за извоюване на независима църква, която е създадена през 1870  година с учредяването на Българската Екзархия, обозначаваща ясно националните граници, залегнала в основите на решенията на Великите сили за българска автономия след Априлското въстание, а другата дума символ е „Съединението“, с която се обозначава обединението на автономната област Източна Румелия – изкуствено създадена по силата на Берлинския договор – с Княжество България през 1885 – 1886 година. Източна Румелия е създадена съзнателно като втора българска държава, тя има изключително българско управление – и генерал-губернаторът е българин, и висшият орган, Постоянният комитет, мнозинството от местния парламент – Областното събрание, е българско... тя живее български живот“, припомни проф. Петко Ст. Петков в разговор с Иван Лазов, прозвучал и в днешното издание на предаването на Радио Благоевград за история и национална култура „Изгрей зора“.
По-нататък в разговора проф. Петков анализира както значението на акта на Съединението, завършил практически с друго събитие, което ще честваме на 22 септември – обявяването на независимостта на България, така и някои негативни аспекти от случилото се: „На всяко историческо събитие трябва да се гледа от различни страни“, напомни Петко Ст. Петков, пояснявайки, че Съединението реално трябва да премине и през криза, предизвикана от самото събитие, и през признаването на цар Фердинанд, избран за владетел след отстраняването на Александър I  – признаване, осъществено едва през 1896 г. "Имаме пълно съединение едва с признаването на обявената независимост на България и последвалото нейно признаване от международната общност, а това е едва през 1909 година"...

Можете да чуете целия разговор: