Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

GDPR по български


Европейските регулатори за защита на данните са получили над 95 хил. оплаквания за потенциални пробиви в информационни системи - осем месеца след въвеждането на ключовия Общ регламент за защита на личните данни (GDPR). Това обяви Европейската комисия. Данните бяха разпространени по повод Световния ден за защита на личните данни – 28 януари. От доклада става ясно, че в деня, в който е влязъл в сила – 25 май, регламентът е бил по-търсен в "Гугъл" от световните звезди Бионсе и Ким Кардашиян. България също е спомената в документа – като една от петте европейски държави, които закъсняха да осъвременят законодателството си. Поправките в Закона за защита на личните данни в крайна сметка бяха приети миналата седмица от парламента, но според юристи българският вариант на европейския регламент създава предпоставки за цензура над медиите.

Промените въвеждат 10 критерия, които журналистите трябва да спазват, за да не попаднат под ударите на новия закон. Той предвижда налагане на глоби, ако Комисията за защита на личните данни прецени, че в даден случай свободата на словото не надделява над правото на обект на журналистическо разследване да не бъде поставян във фокуса на общественото внимание. По думите на експерта по медийно право Симона Велева България е единствената страна-членка, която въвежда подобен широк набор от критерии, които трябва да се спазват от страна на журналистите. От Съюза на българските журналисти излязоха със становище, в което се казва, че „тези поправки практически ще лишат журналистите от възможността да упражняват свободно професията си“. От медийната организация ще търсят съдействието на Европейската федерация на журналистите, Международната федерация на журналистите и „Репортери без граници” за отмяната на Закона за защита на личните данни. От Асоциацията на европейските журналисти - България също изразиха сериозни притеснения и критика към решението на парламента да приеме в тази му форма Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, с който се цели хармонизирането на вътрешната уредба с Общия регламент за защита на личните данни 2019/679 (GDPR). АЕЖ-България призовава президента Румен Радев да използва правото си на вето и да върне закона за допълнително обсъждане в Народното събрание.

По никакъв начин в регламента не е поставено изискване журналистите и медиите да бъдат поставени под тази шапка, напротив. Това, което казва GDPR, това, което казва разпоредбата, която беше по един превратен начин приета в нашия закон е, че медиите и журналистите трябва да бъдат изключени от тази защита на личните данни. Тук е големият проблем, че ако те бъдат обратно включени, благодарение на тези 10 критерия те попадат автоматично под ударите на огромни глоби, защото измененията в закона не предвидиха възможност медиите и журналистите да бъдат по-леко наказвани“, каза за Радио Благовград адвокат Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“.

Новоприетите критерии дават право на Комисията за защита на личните данни да преценява дали журналистите не са нарушили правата на засегнатите от техните материали. Наред с въпроса дали Комисията за защита на личните данни ще може адекватно да тълкува обществената значимост на случаите, за които бъде сезирана, стои и опасението, че новият закон може да повлияе негативно на журналистите – те да започнат да се самоцензурират.

В звуковите файлове чуйте коментарите на журналистите Димитър Стоянов от екипа на "Бивол", Драгомир Николов от списание „Икономист“, на разследващия журналист от Нова тв Марин Николов, медийния съветник Елена Фурнаджиева и на Иван Бедров - ръководител на Българската служба на Радио Свободна Европа.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Красимир Герчев: „Старчевата“ е жива! Коренът ѝ е тук, в Разлог!

Деветият Международен кукерски фестивал „Старчевата“ събра в Разлог 24 групи от България и чужбина с над 2 500 участници. Атрактивният фестивал се проведе на централния площад „Преображение“, където дефилираха кукери от общините Тунджа, Ямбол, Благоевград, Симитли, Карлово, Павел баня, Елин Пелин, Земен, Перник, Кюстендил, Петрич и Разлог. В..

публикувано на 20.01.25 в 12:27

Инж. Богдан Милчев: Институциите трябва да вършат своята работа

При детайлен анализ на данните за 2024 година, свързани с безопасното движение в България, се  показва, че по време на снеговалеж, проливен дъжд и мъгла са загинали 10 души или 2 % от всички загинали по улиците и пътищата през годината. Докато, когато времето е било сухо, слънчево и благоприятно за движение са загинали 352 души или 73% от всички..

публикувано на 20.01.25 в 09:36

Параолимпиецът Михаил Христов: Може да съм без криле, но винаги в полет

"БЕЗ КРИЛА" е филм, вдъхновен от истинската история на лекоатлета, параолимпиец и трикратен шампион на скок дължина за хора с увреждания - Михаил Христов. Михаил на 14 години губи двете си ръце заради токов удар. След това става състезател по дълъг скок и печели световна титла за параолимпийци, а после измисля нов вид протези и започва да ги..

публикувано на 19.01.25 в 10:00

Храмът "Свети Атанасий" в Елешница - 190 години стожер на вярата!

Днес, на 18 януари, църквата "Свети Атанасий" в разложкото село Елешница празнува и 190 години от освещаването си. Юбилеят бе отбелязан с празнична света литургия, на която бе поканен и Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим със свещеници от Неврокопската духовна околия.  В миналото в селото съществували много оброчища, едно от..

публикувано на 18.01.25 в 12:39

Отбелязваме Международния ден на снежния човек

На 18 януари се празнува Международният ден на снежния човек. Идеята за рождения ден е на германския колекционер Корнелиус Граетц, който 30 години събира снежни човеци и колекцията му от над 3000 бр. е записана в Книгата на Гинес. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек. Понастоящем рекордът..

публикувано на 18.01.25 в 07:59

С музика в сърцето

Музиката, която пленява, води до нови постижения и е от сърце – това беше основният лайтмотив на срещата в нашия радиоефир с благоевградската поп изпълнителка Мина Сучева, която е и преподавател в Националната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“. Една динамична и изпълнена с лични и професионални събития 2024 година изпраща..

публикувано на 17.01.25 в 14:51

Непряка дискриминация в Закона за висшето образование

Комисията за защита от дискриминация  се самосезира по доклад на д-р Орлин Колев, член на КЗД и преподавател по Конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докладът е внесен с искане за образуване на производство пред КЗД за установяване на непряка дискриминация, произхождаща от чл. 21, ал. 4 от Закона за висшето..

публикувано на 17.01.25 в 14:20