В деня на рождението на Алеко Константинов, проф. Магдалена Панайотова - декан на Филологическия факултет на Югозападния университет “Неофит Рилски“ в Благоевград подчерта в интервю за Радио Благоевград, че бележитият българин „е изключително актуален и днес с всичко, което е написал. Неговото творчество е от тези, които можем да препрочитаме и да се чудим как преди толкова години той е могъл да каже неща, които са абсолютно актуални и днес“.
Алеко Константинов става известен под псевдонима Щастливеца, както се иронизира сам в едно от произведенията си. Автор е на ненадминати сатирични фейлетони и остра публицистика. Първият му запомнящ се текст е пътеписът "До Чикаго и назад". Талантът му на хуморист и психолог ясно проличава в "Бай Ганьо", където създава образ на герой, оспорван и до днес, но превърнал се в нарицателно име за различни проявления на човешкия и националния характер. Освен това, Алеко Константинов е автор на пътеписи за красивата българска природа, на разкази, както и на множество фейлетони. "Пази, боже, сляпо да прогледа", "Разни хора, разни идеали", "Страст", "Честита Нова година!" са емблематични за Алековия граждански патос и за тънкото му чувство за хумор, ирония и самоирония, които го правят четен и до днес.
Проф. Панайотова припомни редица негови мисли, превърнали се във вечни цитати, като: “Пази боже сляпо да прогледа“, „И едните, и другите са маскари!“,„Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че аз да те науча тебе какво се вика келепир“, "Европейци сме ний, ама все не сме дотам!…" и разбира се – „Опознай Родината, за да я обикнеш!“ .
Алеко Константинов звучи съвременно най-вече с идеите за света, за туризма и екологията, за потребността от идеали. „Много е трудно днес да мотивираме младите хора, защото на по-високо ниво в държавата ни не се стимулира това да имаш идеали и да правиш някакви неща безвъзмездно. Алеко в това отношение е един невероятен пример.“ - каза проф. Панайотова.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..