Макар с малки, но решителни стъпки, Македония тръгна по дълго чакания от жителите и път на евроатлантическата интеграция на страната - процес, за който усилия положиха много политици след обявяването на независимостта през 1991 г. до днес. Време, в което сближаването към НАТО и Европейския съюз вървеше на различни скорости и на моменти дори буксуваше
В последните години евроатлантическата интеграция на Македония беше поставена на сериозни изпитания, дори бе заплашена от провал заради дългогодишния спор между Скопие и Атина за името Македония, към което Гърция има претенции заради област на нейната територия със същото име.
Пасивността и на двете страни през годините да намерят решение на този въпрос беше „наказана“ през 2008 г. на срещата на НАТО в Букурещ, когато Македония се раздели с покана за членство в Алианса именно заради наложеното от Гърция вето, с което тя настоя Скопие да влезе в НАТО с решен спор за името.
Решение, което преобърна очакванията, с които дойде в румънската столица тогавашния премиер Никола Груевски:
„Република Македония заслужава да бъде членка на НАТО. Както вече знаете, една страна, заради един двустранен въпрос, се противопостави и блокира даването на покана на Република Македония, като така постави и себе си и нас и региона в много неприятна ситуация. Ние трябва да сме горди, че всички страни-членки заявиха, че сме готови за членство в НАТО. Съобразявайки се с тази ситуация, ще продължим напред с реформите“.
След емоциите в Букурещ дойдоха и обещанията на властта в Скопие, че страната е твърдо решена да действа по решаване на спора за името. С години продължиха двустранните разговори на правителствено и дипломатическо ниво. В тях се включи и ООН - с посредника си Матю Нимиц, но и двете страни оставаха непреклонни в намирането на общ език.
Докато препирните продължаваха, се появи и заплахата за бъдещия евроинтеграционен процес на Македония. Брюксел също напомни на властта, че решението на спора с Гърция е част от политиката на добросъседство, основна за европейската общност. Не пропусна да поиска и реформи в редица вътрешно политически сфери.
Дали от умора от водените преговори или от невъзможност изискванията на НАТО и ЕС да се изпълнят бързо, но последва ново затишие по темата за евроатлантическата интеграция на Македония. Постепенно тя отпадна от приоритетите за хората в страната, на които се обясняваше, че Македония е достатъчно силна, за да може и сама да изгради своето бъдеще и че НАТО и ЕС имат високи изисквания и очаквания към въпроси от национален интерес.
Заиграването с тази карта не повлия добре на обществения климат в страната, смята политологът проф. Кашиф Бакиу според когото сега нещата изглеждат по различен начин:
„Хората вече започнаха да се ориентират към други ясни цели, с които гледат собствените си интереси. Македония започва да изгражда нов път с приятелства. С политиката на провокации видяхме, че се изолирахме и останахме на площада с воина на кон и с очакване от фонтана да задуха климатик”.
Обрат в настъпилата апатия сред политици и избиратели донесоха изборите в края на 2016 г., когато правото да управлява получи лидера на Социалдемократическия съюз на Македония и настоящ премиер Зоран Заев. Политик, който никога не е крил амбициите си за пълноправно членство на страната му в Европейския съюз и НАТО: „Евроатлантическата интеграция на Македония няма алтернатива”.
Заев е политикът, който не пропусна обаче да отбележи, че за страната му добрите отношения с Русия са важни: „Политическата намеса на всяка чужда държава е заплаха… Всеки съвет от приятел е добре дошъл. Македония иска да работи с Русия. Руският пазар е много важен за нас. Но за Македония няма алтернатива на НАТО и ЕС, не заради политиката или заради нас политиците, а защото над 75% от гражданите вярват, че страната трябва да членува в НАТО и ЕС и Русия знае това.”
Зоран Заев показа, че подобряването на отношенията със съседите е възможно с подписването на договора за добросъседство с България. Нещо, което той прогнозира в свое интервю за „Събота 150” през 2013 г., когато все още бе лидер на опозицията: „Този договор трябва да се подпише, но е важно какво правим ние като политици в страна, която иска да е в Европейския съюз, а България вече е част от него. Следва да покажем, че имаме уважение едни към други и искаме да работим заедно”.
Политиката за добросъседство премина и през договора от Преспа с Гърция: „Днес можем спокойно да кажем, че сме горди с нашия нов договор. Горди сме затова, че се обединихме около решението на един спор, който ни делеше и избрахме решението, което ни обединява сега и нека бъде така завинаги“, изтъкна Заев.
„Днес сме тук, защото гледаме направо в очите историята на нашите народи. И двамата премиери сме тук, за да изпълним нашия патриотичния дълг“, подчерта и гръцкият премиер Алексис Ципрас.
Наистина историческо събитие, последвало 27-годишни разговори и преговори на национално и международно ниво. Събитие, с което се прави крачка за приключване на спора за името, предшествано от трудно политическо решение и за двамата премиери.
Дали ще има победители и кои ще бъдат те, ще научим скоро. Първият сигнал за това ще дойде след утрешния консултативен референдум, на който гражданите на Македония ще се произнесат за това подкрепят ли предложената промяна в името на страната, която ако договорът с Гърция бъде одобрен, вече ще се нарича Република Северна Македония. Допитването иска да чуе и мнението на хората за бъдещето на евроатлантическата интеграция на Македония, процес, който според политолозите от Скопие проф. Кашиф Бакиу и Деян Йованов няма алтернатива:
„В този момент е много важна интеграцията на Македония в НАТО, защото така пътят ни за интеграция в ЕС ще ни бъде по-лесен, но най-важният момент е приносът, който ще има влизането ни в НАТО за икономиката на страната”, отбелязва Кашиф Бакиу. „Само членството в НАТО гарантира на една държава като Македония сигурно бъдеще“, смята Деян Йованов.
Дали евроатлантическото бъдеще на Македония ще е факт съвсем скоро или ще се търси алтернатива, предстои да разберем.