В 1913 година след Междусъюзническата война Ловча остава на територията на Гърция, на 100 метра от границата.
В 1918 година селото има 250 къщи и над 1700 души. След промените настъпили от 1926-1927г. (спогодбата Моллов - Кафандарис) част от жителите на Ловча се изселват на 1-2 километра навътре в пределите на България и основават новото село, а част се заселват в Неврокопско и Плевенско.
1/3 от Ловчанското поле остава на територията на България и 2/3 в пределите на днешна Гърция.
В селото днес живят около 50 човека, повечето от тях са възрастни. Животът ми на младини не е бил лек – работили са много, но не се оплакват – разказват историите си с усмивка. В селото е спокойно. В планината Славянка расте един от най-прочутите билки Алиботушки чай (Sideritis scardica), познат още като Мурсалски, наред с много други защитени видове растения и животни.
За да стигнете до селото ще минете през прекрасното дефиле на река Места. Пътят живописно вие покрай други селца от местенското поречие, след това навлиза в един прекрасен пейзаж, който очарова с гледки. Ще намерите и места за пикник, а в селата наоколо, като Тешово например, ще намерите и къщи за гости за да пренощувате. Но и да замръкнете в самото село Нова Ловча, няма да останете без покрив, хората са наистина много благоприятно настроени към ближния, аз останах с такова впечатление и с малко тъга, че такива хора остават там – в началото или краят на България.
"Тук съм родена, тук съм израснала, тук съм се омъжила..." - разказва баба Стефка Мурджева. "Оживено беше едно време. Аз работех 23 години готвачка на училището. 100 деца съм хранела, пансион, весело, песни...Дойде тая демокрация - затвориха училището. Цех имаше - и него махнаха. Къде да идат тия млади да учат, да работят?! Искат, не щат, в градовете отидоха...Ето сега е презно..." - продължава разказа си баба Стефка.
"Едно време дядо ми не искаше да влиза в ТКЗС-то, с бой е влезнал. Аз бях на 8 години когато взимаха кравите, овцете, как сме ревали...Дядо казваше "Деца, чуйте, с бой ги взимат, без бой после ще ги дават, но никой няма да иска да ги вземе..." И така стана!" - разказва Стефка Мурджева.
Цялото интервю на Силвия Домозетска със Стефка Мурджева можете да чуете в звуковия файл.
Седем разказа, посветени на Хераклея Синтика, са поместени в книгата „Духът на Хераклея“, която скоро ще бъде и на книжния пазар. Нейни автори са петричанинът Димитър Яков и Илиан Ацев, който е потомственик на Аце войвода. „Книгата е готова в електронния си вариант, почти готова и в хартиения. За първи път книгата ще излезе и в аудио разкази..
От 1 януари 2025 година светът влезе в най-новата демографска генерация – Бета. Очаква се те да съставляват около 16 процента от световното население до 2035 година. „Това еволюционно развитие, според мен, тръгна преди 1 януари тази година. Просто така чисто статистически се отчита като дата, като начало. Тези дечица ще бъдат много..
Членството на България в Шенген ще има значително отражение върху туризма и бизнеса, като се очаква облекчаване на граничния режим и засилване на трансграничните връзки с Гърция и други съседни държави. Това коментираха в предаването „Събуди деня“ по Радио Благоевград туроператорът Здравка Чимева и адвокат Борис Харизанов, член на Българо-гръцката..
Младежи от Югозападна България ще имат възможност да разгледат света „наопаки“ по време на работилницата „Наопаки: Светът през различни гледни точки“, чието първо издание ще бъде на 4 януари 2025 г. в Перник. Инициативата е организирана от Международния младежки център в града, като идеята е работилницата да се проведе и в Дупница, Благоевград и Гоце..
От отколешни времена, на 1 и 2 януари в петричкото село Ключ, кукери гонят злите сили обикаляйки къщите на местните хора, наричайки им здраве и берекет. През последните три-четири години обаче, се е утвърдила традицията това да се случва на 2 януари. „Защо на 2-ри, а не на 1 януари? Ами защото, след посрещането на Новата година хората са..
„Синини“ на Шанел Еркин е опит за създаване на любовен пантеон от ежедневното.“ – това пише Георги Гаврилов за дебютната книга на Шанел Еркин. Предлагаме ви да чуете разговора на Валентин Дишев с Шанел Еркин за тази книга: Шанел Еркин е родена във Варна. Учи оперно и класическо пеене. Още от десетгодишна изнася образователни..
"Винаги оптимист. Никога нито за миг не съм преставал да вярвам в тази идея" - с тези думи на Георги Гаврилов завърши разговорът с него в поредното издание на "Арт сезони". Разговор за годината на издателствата, по навик определяни като "малки", но редовно наместващи се сред "големите", когато става дума за отличени от журита и аудитория техни книги...
Предимно облачно
Разкъсана облачност