Гражданите да се обслужват от квалифицирани кадри е целта на новия Закон за адвокатурата

Разширяване на адвокатските функции, единни критерии и изпит за адвокати, нови основания за търсене на дисциплинарна отговорност и наказания за некоректни членове на колегията, са едни от целите на новия Закон за адвокатурата, който предстои да бъде гледан в Народното събрание. Това каза днес пред журналисти председателят на Кюстендилската адвокатска колегия Васил Иванов. Той защити исканите промени в Закона за адвокатурата и поиска депутатите-юристи от региона - Мая Манолова и Кирил Калфин, да дадат становище по проекта и да обединят усилията си в негова защита. Иванов обясни, че целта е гражданите да се обслужват от квалифицирани кадри с юридическо образование. Законът предвижда да може един адвокат да издава пълномощни, да подписва декларации и да заверява договори за покупко-продажба на МПС и др., които не подлежат на вписване. "Ние не искаме тук да изземваме функциите на нотариусите, а само разширяване на нашите правомощия", коментира Васил Иванов. Той даде пример с 5 589 кметове, заместник- кметове, секретари на общини и др., които извършват нотариално удостоверяване в страната, без да имат юридическо образование. Според председателя на Адвокатска колегия в Кюстендил критериите за вписване на новите адвокати са формални, заради което се иска въвеждането на изпит, за да може в колегиите в страната да влизат само най-достойните за професията. Иванов посочи, че адвокатите от колегията в Кюстендил остават в стачна готовност, ако новият Закон за адвокатурата не бъде приет във вида, в който е представен в Парламента от Висшия адвокатски съвет. Според него, между първото и второто четене в НС може да се направи опит за промени в текстовете, които да променят замисъла на закона.