Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Документалното кино на София Филм Фест

БНР Новини
Плакатът на „Последните черноморски пирати” за фестивала „Visions du Reel” в Нион, Швейцария
Снимка: siff.bg

На 15 март вечерта в Националния дворец на културата ще се състои церемонията за връчване на наградите на София Филм Фест. През последните няколко издания на форума една от най-бързо развиващите се и любопитни категории стана конкурсът за документални филми. Тази година трима знакови за новата българска документалистика режисьори: Андрей Паунов, Борис Десподов и Тонислав Христов определиха 12-те филма-финалисти от цял свят.

„Идеята ни през последните шест години е да показваме най-доброто от годината” – обясни Борис Десподов. „За международните продукции, които са по-голямата част от селекцията на СФФ, трябва да се знае, че са с много успешен фестивален живот и вече са печелили едни от най-престижните награди в областта на документалното кино. За пример ще дам „The Act of Killing”, продукция на Дания, Норвегия, Великобритания и Финландия на режисьора Джошуа Опенхаймър. Филмът беше номиниран за наградите „Оскар”, „Независим дух” и BAFTA, беше определен като най-добра документална творба на фестивалите „Азиа Пасифик”, „Берлинале” (през 2013 г.), както и на Европейските филмови награди. Испанският „Синове на облаците” с участието на Хавиер Бардем, който е и продуцент на филма, изследва политическата криза в Северна Африка, отговорността на западните страни, основно САЩ и Франция, и тяхната външна политика. Филмът е носител на награда за най-добро документално заглавие на Испанската гилдия на сценаристите и награда „Гоя” през 2013 г. „Щастие” – копродукция на Финландия, Франция и Бутан на режисьора Томас Белмес пък спечели наградата за операторско майсторство на фестивала в Сънданс тази година, има и номинация за Голямата награда на журито за документален филм. До миналата година изискването към българското участие в документалния конкурс беше филмът да бъде дебютен. Този път се спряхме на три български заглавия, защото кандидатствалите проекти бяха изключително добри и решихме, че само един филм не е достатъчен, за да покаже невероятния подем на българското документално кино днес.”

Тонислав Христов добави, че селектираните от тримата заглавия са много различни както като сюжети, така и като изразни средства и стилистика. Началото на документалната конкурсна програма на фестивала беше поставено с отличения на фестивала в Краков през 2013 г. с наградата на ФИПРЕССИ български филм „Последните черноморски пирати”. Режисьор е Светослав Стоянов, а продуцент е Мартичка Божилова от „АгитПроп”, която е продуцент на още едно заглавие в конкурса – „Късмет”. Това е копродукция на Кипър, Гърция, България, Хърватия и Обединените арабски емирства. Светослав Драганов пък е режисьор на българо-белгийския проект „Живот почти прекрасен” – филм-портрет на трима братя и тяхната баба, която разказва историята за нелекото им детство и покойната им майка.

Конкурсът се журира от Рада Шешич, Алба Сотора и Константин Бонев. Хърватският режисьор Рада Шешич, преподавател по история на индийското и балканското кино в Холандия, където в момента живее, изрази изключителното си възхищение от българската документалистика през последните десет години. „Филмите, които правят вашите режисьори в тази област, са най-добрите на Балканите, а може би и в Европа” – категорично заяви тя. Причината според нея е пълната отдаденост на авторите им. „За тях не само историята е важна, но и как тя е разказана на публиката, с какъв творчески език” – казва Рада.

„Правенето на документално кино не е просто работа, а начин на живот” – категоричен е испанският режисьор и видеоартист от Барселона Алба Сотора. Тя е за първи път в България, но добре познава работата на нашите режисьори в тази област. Само допреди няколко седмици е работила заедно с Борис Десподов и Тонислав Христов в Испания, където двамата снимали новия си проект. Тя признава, че нейният основен критерий при избора на победител е дали филмът предава истински чувства, дали те кара да усетиш пътуването, през което е минал авторът и дали можеш да се почувстваш съпричастен на историята.

„Едно от най-хубавите неща в документалното кино е свободата да не си силно притиснат от срокове, бюджет и очаквани печалби” – казва Алба Сотора. „Документалистиката е единствената свободна форма на изкуство в момента. Относно дискусиите какво точно е документално кино – аз смятам, че всичко може да бъде разгледано като част от тази категория. Дори игралният филм е документ на снимачния процес.”

Рада Шешич е категорична, че има съществени разлики в разбирането за документалистика в различните краища на света. Има региони, в които тя не е просто изкуство, а много важна част от социалния и политически живот.

„Аз съм специалист в южноазиатското кино и гледам много индийски документални филми, повечето от които са всъщност инструменти за пропаганда” – посочва тя. „В Индия на година се произвеждат около 10 000 документални заглавия, почти колкото е броят на всички останали филми в жанра от цял свят. Повечето от тях се използват като инструмент да се говори за реалността и за важните проблеми. Ако обаче взема предвид селекцията в конкурсната програма на СФФ тази година, смятам, че става дума за европейско документално кино – а именно филми, които са достатъчно добре направени, така че спокойно могат да бъдат пуснати за киноразпространение в салоните. Филми с изключително творческо изразяване, каквато е тенденцията на Стария континент – хората да бъдат убедени да отидат да си купят билет и да гледат документално кино. И вашите кинотворци в тази област са изключително добър и успешен пример и затова са толкова добре приети на чуждестранните кинофестивали. Българските документалисти правят филми, които не само показват проблем. Те успяват и да забавляват публиката в рамките на истинска история, и тук наистина говорим за изкуство.”



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!