Около 45 хиляди души живеят в Кърджали. В сравнение с други градове в страната демографската криза е в по-намален мащаб, може би. Въпреки това има хиляди емигранти, избрали Белгия, Франция и Германия за препитание. Бедността обаче се усеща в малките населени места.
Трудно е, но живеем някак си, казват хората от Пчеларово, очаквайки решение на своите проблеми от представителите си във властта.
Бай Иван и баба Недялка са пенсионери, които преди повече от 20 години напускат Кърджали и се връщат да живеят на село. Днес имат малък магазин в Пчеларово, основен атрибут, в който е тетрадката за вересиите.
Нямам обяснение как успяват да преживяват хората с ниски пенсии, казва и Маргарита Стойкова, кметски наместник в Пчеларово:
„Как се живее с 200 лева на село? Вече няма никакъв поминък. Оцеляват като всички под прага на бедността. Първо се купуват лекарствата, след това хляб, кисело мляко и така. Тази демографска криза не знам как може да се спре. Аз съм от 18 години. Като дойдох бяха 250 души, сега са 60.“
На пазара в Черноочене срещаме мъж на около 50 години, който продава различни стоки за бита, а за живота в България има много ясна метафора:
„Вода, дълбока вода. Ако можеш да плуваш – плуваш, ако не можеш – потъваш долу и това е.“
Друг от търговците смята, че основният проблем не е в политиците, а в хората, които не искат да работят:
„Който работи, проблеми няма, но който не работи – не става така тази работа.“
Много от младите от Кърджали вече живеят и работят в чужбина. Сега се прибират само за да видят близките си и отново заминават.
Целия репортаж чуйте от звуковия файл.
