Така започва въвеждането на днешния ни гост - доц. Теодора Ханджиева-Дърленска, в темата за хранителните традиции у нас и на Балканите.
През последните години българинът променя начина си на хранене.
След 1989 г. у нас навлезе нездравословното хранене, характерно за западните страни – с бързо приготвени висококалорични бургери, по-малко плодове и зеленчуци, сладки газирани напитки. Това се отразява най-силно върху здравето на децата.
В България за малките храненето е контролирано и е много добро, твърди доц. Дърленска. След 7-годишна възраст обаче децата започват сами да избират какво да ядат. До тогава те трябва да са научени на някои правила, на това какво е полезно за тях.
В тази насока преди 6 години беше създадено Училище за здраве, допълва доц. Дърленска. То се провежда през септември в кк Албена, с участието на родители, деца и учители и предвижда лекции, двигателна активност.
Децата растат, те имат нужда от разнообразно хранене, те не бива да се подлагат на диети, дори и да имат наднормено тегло. В такива случаи трябва да се подхожда по-различно, отколкото при възрастните.
Съществува не само Средиземноморска, но и концепция за Балканска диета – с продуктите, характерни за нашия регион: плодове и зеленчуци, варива, пчелни продукти, киселото мляко, месо.
Доц. Дърленска отбеляза още, че не е полезно да гледаме телевизия по време на хранене, и то не само защото така неусетно поемаме повече храна.
Чуйте целия разговор с доц. Теодора Ханджиева-Дърленска.
Доц. Теодора Ханджиева-Дърленска е защитила 2 докторски степени в България и Дания в областта на храненето и затлъстяването. Има специалност по фармакология и по хранене и диететика. Преподавател в Катедрата по фармакология в Медицинския факултет, председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.
Българско национално радио © 2018. Всички права са запазени.