Пробиотиците ъпдейтват състава на нашата микрофлора

За разлика от други продукти за здраве пробиотиците постоянно търпят развитие. За тях глобална икономическа криза не съществува, бележат непрекъснат ръст на потребление.

Пробиотикът (от старъгръцки про-/за биос/живота) е подарък от природата, това е част от нашата полезна микрофлора. Невидими с просто око живи микроорганизми, които, когато се приети в достатъчна доза, могат да окажат полезен ефект на човешкия организъм, обясни в ефира на Радио София проф. Светла Данова – ръководител лаборатория „Млечнокисели бактерии и Пробиотици“ в Института по микробиология – БАН, учен, който повече от 20 години участва в изследвания и разработването на пробиотици, преподавател и консултант.

Всеки човек в даден момент от живота си е добре да взема пробиотици – категорична е проф. Данова. - Най-необходими са те след лечение с антибиотици (които редом с лошите бактерии са унищожили и добри), след стрес, прием на храни с Е-та, тютюнопушене и т.н.
Ефектът зависи и от самия индивид.

Основател на концепцията за пробиотиците става проф. Иля Мечников - лауреат на Нобелова награда. През 1905 г. българският учен д-р Стамен Григоров изолира Lactobacillus bulgaricus - причинител на подквасването на българското кисело мляко. Приф. Мечников стига до извода, че на Балканите хората са дълголетници, защото в киселото мляко се съдържат бактерии, които намаляват гнилостните процеси в червата.

Източници на полезните микроорганизми са храните, които се правени на базата на млечната ферментация. Силно препоръчителни са бялото ни саламурено сирене, туршията (без консерванти), както и киселото зеле – дори и извън зимния сезон.

Целта е пробиотикът да колонизира дебелото черво до такава степен, че да възстанови нужния репертоар от добри бактерии, за да осигури защита срещу лошите, срещу болестотворните. В своята малка фабрика те произвеждат бактериоцини, които убиват лошите бактерии.

• За хората, които нямат време, индустрията ги предлага в капсулка, саше или таблетка. В момента пазарът изобилства с огромно разнообразие на пробиотици (в България са над 150) и това затруднява неспециалиста в неговия избор.
• Ефектът на пробиотиците е дозазависим.
• До срока си на годност пробиотиците трябва да ни гарантират 1 милиард полезни живи бактерии (при 100 милиона в киселото мляко по БДС).
• Повечето такива препарати са срещу по-нататъшна дисбиоза, която може да ни разболее сериозно. Освен за чревният ни тракт пробиотиците помагат за засилване на имунитета.
• Бъдещето е в т.нар. профилирани пробиотици, предназначени за решаването на конкретен проблем.
• Бактериите са толкова много, че симптоматика е трудно да се регистрира, особено при по-силен организъм.
• Нашият микробиом зависи от вида, количеството, генетичния материал, силата и капацитета на микробите в организма.
• Вече се говори за микрофлората на човека още в пренатален етап. Повечето раждания със секцио обаче залагат у бебето микрофлора, различна от полезната. (Майката може до известна степен да компенсира чрез кърмене.)
• Съществува хипотеза, че феталното програмиране на чревната микрофлора определя бъдещи заболявания в по-късна възраст – сърдечно-съдови, дихателни, алергични.
• Има групи хора, които трябва да внимават по отношение на пробиотиците – ако имат алергии към някои от компонентите, ако са имунокомпрометирани (с ХИВ, СПИН, с трансплантирани органи, някои онкоболни)

Проф. Данова съветва да приучваме организма си за доизграждане на имунитета, да правим паузи по отношение на пробиотичния прием, да се самообразоваме и да се вслушваме с собствените ни физиологични сигнали. Най-важното при приема на пробиотиците е дозата и съдържанието.