Днешната тема в Часът на здравето са антибиотиците и създаването на резистентност у бактериите към тези препарати.
Наш гост и съветник е доц. Иван Иванов - ръководител на Националната референтна лаборатория „Контрол и монитиране на антибиотичната резистентност“ към НЦЗПБ (Националния център по заразни и паразитни болести)
Антибиотиците от момента на своето създаване (началото на ХХ век) са спасили милиони хора. Те се употребяват за лечение само на бактериални инфекции. Не са приложими при сезонни вирусни заболявания – обяснява доц. Иванов.
Първоначално са се възлагали големи надежди на тези нови лекарства, за всяко нова молекула се е твърдяло, че към нея няма да има резистентност. Но знаем, че това не е така.
През последните години с появата на всеки нов антибиотик, още преди да е пуснат в употреба, срещу него вече има налице резистентни щамове. Проблемът е много сериозен.
В момента и в България има щамове, които не са податливи на третиране с нито един познат антибиотик. При такива инфекции може единствено да се прибегне до комбинация от няколко антибиотика, и то в сериозни дози.
В света се отчитат 700-750 хиляди жертви, в следствие на антибиотична резистентност. Смята се, че 1/3 от тях са от резистентна туберкулоза.
Предполага се, че до 2050 година антимикробната резистентност може да се превърне в по-често срещана причина за смърт, отколкото рака.
Сред основните проблеми в българските болници е употребата на евтини антибиотици от групата на цефалоспорините. Това е довело до висока резистентност към тези лекарства в нашите лечебни заведения.
От НЦЗПБ алармираме за това, необходима е наредба или дори закон, с който да се регламентира ограниченото приложение на тези антибиотици. Смятам, че до няколко години 100% от щамовете в болниците ще бъдат резистентни на тези препарати.
Антибиотици трябва да се изписват само по индикации, след като бъде направена антибиограма. Ако са необходими незабавни мерки, се прилага по-широкоспектърен антибиотик, но след като станат ясни резултатите от микробиологичното изследване, е редно да се приложи друг – тясноспектърен, насочен само към открития микроорганизъм. Личният лекар трябва да не залита към широкоспектърните и да инициира правенето на антибиограма.
Срещу инфекциите много е важно да се спазва лична хигиена (миене на ръце) и изпълнението на Имунизационния календар. Маските не могат да спрат бактериите, но могат да възпрепятстват разпространението им.
От 10-ина години е забранено използването на антибиотици при хранително-вкусовата индустрия, освен за терапия на животните.
Най-големият проблем с антибиотиците е не толкова свръхконсумацията им, колкото неправилната употреба.
В основата на правилното им приложение стои антибиограмата.
И информираността.
Разработването на нови антибиотици е скъпо.
Институции и международни организации призовават правителствата да поемат част от инвестициите за нови препарати и да отговарят за контрола по прилагането на антибиотиците.
И още:
За противодействие на микробиотичната резистентност Световната здравна организация (СЗО) съветва:
• да се приемат антибиотици само след лекарско предписание;
• винаги да се изпълнява прецизно рецептата на лекаря (да не се прекъсва самоволно терапията);
• никога да не се приемат антибиотици, изостанали от предишни курсове на лечение;
• да се избягват контакти с болни хора;
• редовни ваксинации и висока лична хигиена.
Националната референтна лаборатория по антибиотична резистентност се намира в НЦЗПБ. Сред основните задачи на лабораторията е да осъществява комуникацията между Европейския център по контрол на заболяванията в Стокхолм по въпросите, свързани с антимикробната резистентност и консумация за България.
Събират се данни от цялата страна, провежда се външен контрол на над 350 микробиологични лаборатории, за да се гарантира качеството им на работа и че всеки един щам и проба ще бъдат изследвани по един и същи начин.
Чуйте целия разговор с доц. Иван Иванов.
