Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомняме Радой Ралин с "Изпята поезия" на програма "Христо Ботев" в Първо студио на Радио Пловдив

Музикално - поетичният спектакъл на програма "Христо Ботев" на БНР "Изпята поезия", посветен на 95- тата годишнина от рождението на Радой Ралин, ще гостува в Първо студио на Радио Пловдив на 13 октомври, петък от 18.00 часа.

Продукцията е на програма "Христо Ботев" на БНР, като музиката е на Кирил Калев, а стиховете на Радой Ралин. В спектакъла участват още Кин Стоянов, публицист, писател и син на Радой Ралин, младата актриса Микаела Стоименова и музиканта Михаил Шишков /пиано/.

Стиховете на Радой Ралин ще звучат в Първо студио на Радио Пловдив не само в изпълнение на Микаела Стоименова, ще бъде чут и гласа на самия поет, съхранен в записи от Златния фонд на БНР, а Кин Стоянов ще разкаже и спомени за своя баща.

"Изпята поезия" е спектакъл, който отдава почит на една от най-ярките и знакови фигури на българската интелигенция в продължение на десетилетия - Радой Ралин. 

Писател, поет и сценарист, пародиращ и окарикатуряващ, се не само с творчеството, но и с публичното си поведение комунистическата власт, Радой Ралин казваше с езоповски език истини, нелицеприятни за нея. Неговите епиграми, стихове и стихосбирки бяха забранявани, изземани и изгаряни, но това единствено ги правеше по-търсени и популярни, за сметка на тези, срещу които беше насочена и сатирата му.

Затова и Радой Ралин е познат повече като сатирик и „смутител на реда” и по-малко като истински талантлив лирик. Именно тази част от неговото творчество ще ни припомни и покаже музикално - поетичния спектакъл "Изпята поезия".

Заповядайте. Входът е свободен!

Снимка

                          Безизходни дни

                            Радой Ралин

Омръзнаха ми тези сиви вечери, 
омръзна ми еднаквият живот.
Пред мене като символ са изпречени
два клона на изсъхнало дърво.

Зад тях се гушат сгърбените фигури
на хижите с олющени стени
и сякаш арестанти във вериги
се нижат бавно тъжните ни дни.

Понякога не мога да изтрая,
извръщам взор от изгледа унил
и почвам поетично да роптая,
че всеки се е вече примирил.

Едва докоснал скритата тетрадка,
и в пръстите ми ритъмът тупти,
тъгата ми тогава става сладка
и съчинявам толкова мечти.

Омръзнаха ми вечерите сиви!
Омръзнаха ми дните без борба.
Загиваме. В музея спи ръждива
на Чинтулов юнашката тръба.

1941

     


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!