„Психическото насилие е по-разпространено (от физическото), но по-притеснителното е, че не намалява, а дори се увеличава – т.нар. структурно насилие. То не може да се дефинира като само физическо или само психическо. Там, където имате изключени хора, без достъп, репресирани в широкия смисъл на думата. Най-много ме притесняват хората без път, заради цялата социална система.“
Насилието в психиатрията, а още повече на по-високо ниво - се интерпретира като обществено явление. То се разглежда и анализира не през проявите на насилниците, а като част от обществения живот.
Няма институция, която да е символ на превенцията срещу насилието, и слава Богу. Защото всички други ще са вън от отговорност – коментира още проф. Мичев. – По книжките пише, че една превенция би била успешна само при комплексен подход. Всички играчи трябва не да си прехвърлят топката, а да си я подават, докато се стигне до гол.
Когато говорим за държава, няма нужда да напишем на една сграда „Тук е органът за превенция на насилието“. По-скоро това трябва да се отнася за Народното събрание, за Министерския съвет и т.н.
Една от най-ярките форми на гражданското общество е ситуацията, когато работят добре легитимно избраните институции.
Колкото до неправителствените организации, които също може да работят за такава превенция – не бива да се възприемат като формации, които противостоят на държавните организации или институции. НПО са си организации, могат и трябва да бъдат активни, защото те започват от някъде, където другите не могат…
Чуйте повече.
